Снежанка

Гледайте приказката във Vbox7

Гледайте приказката в мобилното ни приложение

Приказки с ДжиДжи

Мобилно приложение за детски приказки

  • Над 50 от любимите ви приказки и басни
  • Запознайте се с ДжиДжи - папгалчето, което знае всички приказки
  • Красиви илюстрации и професионален дублаж
  • Открийте поуката от всяка история и научете ценни уроци за живота
  • Играйте забавни игри с приказни герои
  • Без банери, реклами или каквото и да е неподходящо съдържание
  • Чудесно помагало за тези, които се учат да четат

Прочетете приказката

Било зима и младата принцеса гледала през прозореца как вали сняг. Бял като кожата й, тихо се сипел навън. Тя обичала зимата, защото снегът й напомнял за майка й, която я кръстила Снежанка, заради бялата й като сняг кожа.
Снежанка имала щастливо и безгрижно детство в кралството с баща си – кралят, и мащехата си – красивата кралица. Баща й бил добър и грижовен човек, но мащехата й била зла и отмъстителна.
Мащехата й била хубава, но горда и високомерна и не могла дори да си помисли, че друга може да я превъзхожда по красота. Тя имала едно вълшебно огледало и като се изправяла пред него да се огледа, го питала: - Огледалце, огледалце на стената, кажи, коя е най-красива на земята? И огледалото отговаряло: - Ти, царице, на света си първата по красота.
Огледалото било не просто магическо, но и казвало самата истината. А кралицата обожавала да чува думите, че тя е най - красива на света.
А Снежанка растяла, растяла и все повече се разхубавявала. Веднъж царицата пак се изправила пред огледалото: Огледалце, огледалце на стената, кажи, коя е най-красива на земята? Но този път огледалото отвърнало: - Ти, царице, си дарена с извънмерна красота, но Снежанка е за мене най-красива на света!
Изтръпнала от страх царицата, пожълтяла и позеленяла от завист. От този миг сърцето й се обръщало, щом зърнела Снежанка. И тя намразила безкрайно момичето. Като бурени избуяли завистта и злобата в душата й. Не намирала покой ни денем, ни нощем.
Накрая повикала един ловец и му рекла: - Не искам вече да виждам Снежанка пред очите си. Заведи я в гората и я убий, но за доказателство ще ми донесеш сърцето й..
Ловецът бил смел и честен воин, но не бил зъл. Подчинил се на заповедта на кралицата и завел момичето в гората, и когато се уверил, че са достатъчно далеч й казал: - Бягай, бягай клето дете! Скрий се в тая дива гора и не се връщай у дома ако ти е мил животът.
На връщане ловецът заклал един глиган, извадил му сърцето и го занесъл като доказателство на царицата. Готвачът го сварил в солена вода и злобната жена го изяла, като си мислела, че яде сърцето на Снежанка.
След това, уверена, че тя е най-красива на света, застанала пред огледалото и рекла: - Огледалце, огледалце от стената, кажи, коя е най- красива на земята? Но огледалото отговорило: - Ти, царице, си дарена с извънмерна красота, но най-красива на света все още е Снежанка, която е жива и е скрита в гората!
Изтръпнала царицата от страх. Знаела, че огледалото говори само истината и разбрала, че ловецът я е измамил и Снежанка още е жива. Отново се замислила и мислила дълго как да я погуби, защото завистта не я оставила на мира - царицата искала да бъде сигурна, че е най-голямата хубавица на света.
А клетата Снежанка се скитала сама из непознатите гори, изплашена и уморена. После се спуснала да бяга и тичала по остри камъни и през трънаци. Край нея припкали диви зверове, без да й сторят зло. Тичала, тичала, докато й държали краченцата, но скоро се спуснала вечерта. Най-сетне зърнала една къщурка и влязла да си почине.
В тази къщурка всичко било дребно, но много спретнато и чисто. Имало една масичка с бяла покривка, а на нея седем малки чинийки, до всяка чинийка пък имало лъжичка, ножче, виличка и чашка. Край стената били наредени седем креватчета, всяко със снежнобяло чаршафче. Снежанка била много огладняла и ожадняла. Хапнала от всяка чинийка по малко и пийнала от всяка чашка по глътка - не искала да лиши никой от нищо.
После умората надвила и тя легнала ту в едното, ту в друго креватче, но никое не отговаряло на ръста й: едно било много дълго, друго много късо. Накрая седмото излязло точно по мярка, Снежанка останала в него и веднага заспала.
Притъмняло съвсем и дошли стопаните на къщурката- седем джуджета, които копаели руда в планината. Запалили седемте си свещички, в къщурката светнало и те познали, че някой е влизал, защото не всичко било наредено така, както го били оставили. А седмото, като погледнало креватчето си, видяло заспалата в него Снежанка. Повикало другите, затекли се вкупом и ахнали от почуда. После взели свещите си и осветили Снежанка. - Гледай, гледай какво хубаво детенце! - викнали те и тъй много се зарадвали, че не я събудили, а я оставили да спи в креватчето.
Събудила се Снежанка на сутринта, видяла седемте джуджета и им разказала цялата си история. Как мащехата й искала да я погуби, но ловецът се смилил над нея и тя тичала, тичала цял ден, докато накрая не стигнала до тяхната къщичка. Джуджетата рекли: Ако си съгласна да ни гледаш домакинството, да готвиш, да оправяш креватчетата, да переш, да шиеш плетеш, и ако си съгласна да поддържаш навсякъде ред и чистота, можеш да останеш при нас и нищо няма да ти липсва. - На драго сърце - отвърнала Снежанка и останала у тях.
Джуджетата отивали всяка сутрин в планината да търсят руда и злато, вечерта се прибирали, а Снежанка ги посрещала с топла храна и чиста къща. Тъй като през целия ден момичето оставало самичко у дома, добрите джуджета го предупредили :- Пази се от мащехата! Тя скоро ще узнае, че си тука, затова не пускай никого вътре.
По това време злата мащеха подготвяла злия си план да убие Снежанка.
Най-сетне измислила нещо. Боядисала лицето си, облякла се като стара продавачка и станала неузнаваема. Взела една кошница и я напълнила с ябълки, едната от които била отровна, и тръгнала да търси Снежанка.
Стигнала до къщата на джуджетата и почукала. Какво носите госпожо? – отвърнала Снежанка отвътре. - Вкусни ябълки, момиче. Няма ли да си купиш някоя да помогнеш на старата жена в беда? - Не ми е позволено да отварям вратата на непознати - отвърнала Снежанка. О, не трябва да отваряш, дете мое, само протегни ръка през прозореца и пробвай тази красива червена ябълка – отвърнала кралицата и подала отровната ябълка на Снежанка.
Снежанка взела ябълката и в момента, в който я отхапала, паднала на земята безжизнена. Когато се прибрали и я намерили, джуджетата помислили, че е умряла. Опитали всичко да я спасят, но безуспешно.
Положили я на носилка и седемте джуджета седнали наоколо да я оплачат и плакали цели три дни. Поръчали прозрачен стъклен ковчег, та да може да се вижда вътре от всички страни, положили я в него и отвън написали със златни букви името й и че била царска дъщеря. После занесли ковчега към върха планината, за да може да я виждат всеки ден като се връщат от мините.
По пътя си срещнали непознат момък, яздещ черен красив кон. В мига, в който видял красивото лице на Снежанка, той се влюбил в нея. - Къде ще карате тази красавица? На върха на планината – отговорили джуджетата и му разказали цялата история.
Нека ви помогна! – с негова помощ сложили ковчега на гърба на коня и тръгнали задружно да изкачват планината. По пътя обаче, конят се спънал и от тръсването Снежанка изплюла отровното парче ябълка.
Не след дълго отворила очи, повдигнала капака на ковчега и се усмихнала широко на джуджетата. Разказала им какво се е случило и те се досетили, че най-вероятно възрастната жена, която й е дала ябълката е злата кралица. Принцесо, ако станете моя жена аз ще ви защитавам всеки ден и нощ от злата кралица – казал непознатият момък.
В същото това време кралицата стояла пред магическото си огледало и казала: - Огледалце, огледалце на стената, кажи, коя е най-красива на земята? Но огледалото отговорило: - Беше чудна хубавица ти до вчера на света, днеска Снежанка, която оцеля от твоята отрова и сега се жени за млад принц, е първа по красота. Кралицата не могла да понесе думите на огледалото и умряла, а Снежанка и принца живели дълго и щастливо до края на дните си.

Споделете с приятели и ни кажете вашето мнение


comments powered by Disqus