Бременските музиканти

Гледайте приказката във Vbox7

Гледайте приказката в мобилното ни приложение

Приказки с ДжиДжи

Мобилно приложение за детски приказки

  • Над 50 от любимите ви приказки и басни
  • Запознайте се с ДжиДжи - папгалчето, което знае всички приказки
  • Красиви илюстрации и професионален дублаж
  • Открийте поуката от всяка история и научете ценни уроци за живота
  • Играйте забавни игри с приказни герои
  • Без банери, реклами или каквото и да е неподходящо съдържание
  • Чудесно помагало за тези, които се учат да четат

Прочетете приказката

Имало едно време едно магаре, което живеело във фермата със своя господар. Един ден, на магарето му омръзнало търпеливо да носи пълни чували жито на мелницата, напуснало господаря си и се запътило към Бремен - надявало се, че там ще може да стане градски музикант.
Вървяло що вървяло, зърнало едно ловджийско куче и му казало: - Ей, Шаро, аз отивам в Бремен и ще стана там градски музикант. Ела с мене и ти! Аз ще свиря на цигулка, а ти ще биеш барабана. Съгласило се кучето и двамата тръгнали заедно.
Не минало дълго време, видели един котарак и му казали: - Ей, Мустакане! Ела с нас в Бремен. Знам, че те бива за нощна музика и можеш да станеш там градски музикант. Котаракът сметнал, че това е разумно, и тръгнал с тях.
Скоро тримата бегълци минали покрай един замък, където бил кацнал един петел и викал, колкото му глас държи. - Ще спукаш тъпанчетата на хората - рекло магарето. - Какво те е прихванало, та си се разкукуригал така? - Довечера ще ми отрежат главата и ще ме сготвят, затова си дера гърлото, докато мога.
- Слушай, Червеноглавчо - рекло магарето, - я по-добре ела с нас в Бремен. Където и да отидеш, все ще е по-приятно, отколкото да умреш. Ти имаш хубав глас и ако дойдеш с нас, ще направим музика за чудо и приказ.
Допаднало това предложение на петела и четиримата поели дружно.
Но град Бремен бил далеко, та започнали да се оглеждат за място, където могат да пренощуват. Най- сетне спрели пред ярко осветена разбойническа къща. Магарето, нали било най-високо, се приближило до един от прозорците, надникнало вътре и видяло трапеза с хубаво ядене и пиене, а около нея насядали разбойници, които сладко- сладко се гощавали. Мислили, мислили животните какво да направят, та да изгонят разбойниците, и накрая измислили.
Решили магарето да стъпи с предните си крака на прозореца, кучето да скочи на гърба на магарето, котаракът да се покатери върху кучето, а накрая петелът да подхвръкне и да кацне на главата на котарака. Щом се наредили един до друг, почнали по даден знак дружно да пеят: магарето заревало, кучето залаяло, котаракът замяукал и петелът закукуригал. После разбили прозореца, стъклата звънко се разхвърчали и четиримата побратими се втурнали в стаята. Като се разнесла тази оглушителна врява, разбойниците помислили, че е влетял зъл дух, скочили от местата си и в безмерен страх се разбягали из гората.
Седнали четиримата побратими около трапезата, благодарни и на останалата храна, и яли така, като че занапред ги чакал цял месец глад.
След като се заситили, угасили свещите и потърсили място за спане - всеки според нрава и желанието си: магарето легнало на бунището, кучето зад вратата, котаракът на печката, пълна с топла пепел, а петелът кацнал на покрива. И тъй като били уморени от дългия път, скоро заспали.
Минало полунощ. Видели разбойниците отдалеко, че в къщата вече не свети и решили един от тях да отиде и да види какво се случва вътре. Пратеникът заварил всичко мирно и тихо и влязъл в кухнята да запали една свещ. Като видял очите на котарака, които объркал с живи въглени, той доближил до тях клечка и се навел да подуха с уста, та да я запали по-лесно.
Но котаракът скокнал и му изподрал лицето. Разбойникът загубил ума и дума от страх и хукнал към вратата, където скокнало кучето и го ухапало за крака. А като бягал през двора, покрай огнището, магарето в добавка му дало един здрав ритник със задните си копита. Петелът, пък, разбуден и разсънен от врявата, изкукуригал от покрива.
Тичал разбойникът с всички сили, върнал се при главатаря и рекъл: - Олеле, в къщата няма дух, а сто вещици! Изподраха ме и ме изпохапаха! Най-добре ще е да си плюем на петите и да не се връщаме повече тук. Оттогава разбойниците не посмели вече да прекрачат прага на къщата си.
Четиримата приятели пък се отказали от желанието си да стават музиканти и останали да живеят в къщата до края на дните си.

Споделете с приятели и ни кажете вашето мнение


comments powered by Disqus