Рапунцел

Гледайте приказката във Vbox7

Гледайте приказката в мобилното ни приложение

Приказки с ДжиДжи

Мобилно приложение за детски приказки

  • Над 50 от любимите ви приказки и басни
  • Запознайте се с ДжиДжи - папгалчето, което знае всички приказки
  • Красиви илюстрации и професионален дублаж
  • Открийте поуката от всяка история и научете ценни уроци за живота
  • Играйте забавни игри с приказни герои
  • Без банери, реклами или каквото и да е неподходящо съдържание
  • Чудесно помагало за тези, които се учат да четат

Прочетете приказката

Имало едно време един мъж и една жена, които напразно се надявали, че ще се сдобият с рожба. Най - сетне един ден жената разбрала, че желанието им ще се сбъдне.
В кухнята на къщата, където живеели имало малко прозорче, от което се виждала великолепна градина с прекрасни цветя, зеленчуци и билки. Но тя била оградена с висок зид и никой не смеел да влезе в нея, защото била на зла магьосница, която имала голяма власт и всявала страх в сърцата на хората.
Един ден жената стояла на прозореца и гледала в градината. Изведнъж съзряла леха с репички. Те били толкова свежи и сочни, че много й се приискало да си хапне. Желанието й се засилвало все повече и повече, но тъй като знаела, че не може да се осъществи, тя отслабнала и станала бледа. Мъжът й се изплашил и я попитал: - Какво става с теб, любима? Защо си толкова бледа?
Ох, - отговорила жената, - ако не хапна малко репички от градината зад нашата къща, ще умра.Мъжът й много я обичал и решил да й помогне: „Предпочитам да ме хване злата магьосница, отколкото да я гледам така. Ще й донеса репички каквото и да ми струва!“
Когато се стъмнило, прескочил през зида в градината на магьосницата, изскубнал бързо два - три стръка и ги занесъл на жена си.
Тя приготвила салата от тях и ги изяла. Но толкова й харесала, че на другия ден желанието й да си хапне било два пъти по-силно. За да я успокои, мъжът й обещал да донесе още няколко стръка.
Като се стъмнило, той прескочил през зида, но щом стъпил на земята страшно се изплашил, защото пред него стояла магьосницата. Тя го погледнала гневно и извикала: - Как посмя да влезеш в градината ми и да крадеш от репичките ми?
- Смили се над мен, - отговорил той. - нуждата ме накара да постъпя така. Жена ми видя репичките през прозореца и така й се прииска да си хапне, че ако не й занеса, ще умре. Гневът на магьосницата преминал и тя казала: - Ако наистина е така, както казваш, ще ти разреша да взимаш колкото поискаш. Но при едно условие: ще ми дадеш детето, което ще роди жена ти. - То ще живее добре при мен, а аз ще се грижа като майка за него. Мъжът бил толкова изплашен, че обещал всичко, което магьосницата пожелаела.
Минало време, детето се родило, магьосницата веднага дошла и го кръстила Рапунцел, което значило репичка, и го отвела с нея, както обещала.
Рапунцел станала най-хубавото момиче на света. Когато навършила дванадесет години, магьосницата я затворила в една кула сред гъста гора. Кулата нямала нито стълба, нито врата, а само едно малко прозорче най-горе. Щом магьосницата пожелаела да влезе при Рапунцел, заставала долу и викала: - Рапунцел, мила, пусни косите си!
Рапунцел имала дълги, разкошни коси, същински златни нишки. Когато чуела гласа на магьосницата, развързвала плитките си, премятала ги през една кука на прозореца и те се спускали надолу. Магьосницата се улавяла за тях и се покатервала горе.
Минали години. Веднъж, царският син минал през гората на кон и чул толкова нежна песен, че спрял да послуша.
Пеела Рапунцел, която се развличала в самотата си. Царският син разбрал, че в кулата има някой. Потърсил вратата, но никъде не я намерил. Обърнал коня и се върнал към двореца.
Ала песента го развълнувала така дълбоко, че всеки ден отивал в гората, за да слуша. Когато веднъж стоял, прикрит зад едно дърво, видял магьосницата. Тя извикала: - Рапунцел, мила, пусни косите си! Рапунцел спуснала косите си и магьосницата се покатерила по тях.
На следващия ден, когато вече започнало да се стъмва, той спрял до кулата и извикал: - Рапунцел, мила, пусни косите си! Рапунцел спуснала косите си и царският син се покатерил по тях.
Отначало девойката много се изплашила като го видяла, ала царският син я успокоил с нежни думи. Признал й, че нейната песен дълбоко го е развълнувала и че вече няма покой.
Постепенно Рапунцел забравила страха си и когато принцът я попитал дали иска да се омъжи за него, тя си помислила: „Той е млад и красив и го харесвам повече от магьосницата“. Съгласила се и сложила ръката си в неговата. После му казала: Ще дойда на драго сърце с теб, но не зная как да сляза. Когато идваш, носи по малко въже; ще изплета от него стълба и когато стане готова, ще сляза по нея и ти ще ме вземеш със себе си. От този ден нататък той идвал всяка вечер при нея.
Магьосницата нищо не забелязвала, но веднъж Рапунцел сама се издала: - Бабо Готел, обясни ми, защо ми е толкова трудно да те изтеглям нагоре, а принцът за миг пристига при мен?
Какво е това, което чувам? Мислех си, че съм те откъснала от света, а ти ме измами! И в гнева си хванала хубавите коси на Рапунцел, увила ги около ръката си и ги отрязала. А после отвела горката девойка в една пустощ, където трябвало да живее в печал и нищета.
Когато вечерта дошъл принцът видял на прозореца отрязаните плитки, които злата магьосница била закачила на прозореца, и извикал: - Рапунцел, мила, пусни косите си! Магьосницата ги спуснала, принцът се покатерил и с ужас видял старицата, която го гледала с вледеняващ поглед.
- Идваш да вземеш любимата си, но хубавата птичка не е вече в гнездото и не пее. – извикала тя подигравателно - Никога повече няма да я видиш! Царският син обезумял от мъка и в отчаянието си скочил от кулата. Останал жив, но тръните, сред които паднал, изболи очите му.
Дълго се лутал слепият принц из гората, хранел се само с корени и ягоди и непрекъснато плачел. Накрая стигнал до пущинака, където живеела Рапунцел.
Изведнъж доловил познат глас и тръгнал към мястото, откъдето идвала песента. Рапунцел го познала, хвърлила се в прегръдките му и се разплакала.
Няколко от сълзите й намокрили очите му и той отново прогледнал. - Какво се е случило с косата ти? – попитал той и прокарал ръка през отрязаните й коси.Но преди тя да има възможност да му отговори, друга магия се случила и косата й пораснала отново – дълга и лъскава, каквато винаги е била.
После принцът завел Рапунцел в двореца си, където били посрещнати с голямо пиршество, оженил се за нея и заживели дълго и щастливо.

Споделете с приятели и ни кажете вашето мнение


comments powered by Disqus