После всички заедно тръгнали
към гората. Хензел се спирал
на всеки няколко крачки и
пускал по едно камъче без
никой да го забележи. Щом стигнали насред гората,
мащехата им рекла:
- Деца, седнете сега край огъня
и починете. Ние ще отидем да
насечем дърва. Като свършим,
ще дойдем да ви вземем.
Хензел и Гретел седнали край огъня и щом станало обяд,
всеки от тях си изял коматчето хляб. И тъй като чували
ударите на брадвата, мислели си, че баща им е наблизо. Ала това не били удари на брадва, а един клон. Той бил
вързан за едно сухо дърво и вятърът го клател насам
и натам. Децата стояли толкова дълго край огъня, че от
умора очите им се затворили и те заспали. Когато най-сетне се събудили, било вече
тъмна нощ. Гретел се разплакала и рекла:
- Как ще излезем сега от гората?
А Хензел я утешил:
- Почакай малко, докато слънцето изгрее,
после лесно ще открием пътя.