Една вечер, двете деца не могли да заспят от глад и дочули мащехата им да говори в съседната стая: - Ядат прекалено много! Трябва да се отървем от тях иначе всички ще умрем от глад. - Утре рано-рано ще ги заведем в гората, ще им запалим огън и на всяко ще дадем по къс хляб. После ще се захванем с нашата работа и ще ги оставим сами. - Сърце не ми дава да оставя децата си сами в гората. Дивите зверове ще ги намерят и ще ги разкъсат. - Ама че си глупав - рекла тя, - Тогава и четиримата ще измрем от глад и на тебе не остава нищо друго, освен да приготвиш дъските за ковчезите. И не го оставила на мира, докато накрая не се съгласил.

Като се съмнало, още преди слънцето да изгрее, жената дошла и събудила двете деца. - Ставайте, мързеланковци! Отиваме в гората за дърва. После дала на всяко по къс хляб и рекла: - Това ви е за обяд, ако го изядете по-рано, после нищо няма да получите. Гретел мушнала хляба под престилката си, защото джобовете на Хензел били пълни с камъни.

Хензел и Гретел седнали край огъня и щом станало обяд, всеки от тях си изял коматчето хляб. И тъй като чували ударите на брадвата, мислели си, че баща им е наблизо. Ала това не били удари на брадва, а един клон. Той бил вързан за едно сухо дърво и вятърът го клател насам и натам. Децата стояли толкова дълго край огъня, че от умора очите им се затворили и те заспали. Когато най-сетне се събудили, било вече тъмна нощ. Гретел се разплакала и рекла: - Как ще излезем сега от гората? А Хензел я утешил: - Почакай малко, докато слънцето изгрее, после лесно ще открием пътя.

Вечерта обаче, децата чули отново мащехата им да казва: - Пак изядохме всичко! Децата трябва да се махнат оттук. Да ги заведем по - навътре в гората, за да не могат пак да намерят пътя за вкъщи. Сърцето на мъжа се свило от жал и той рекъл: - По-добре да разделим и последния залък с децата. Но жената не давала и дума да се издума, ругаела го и го коряла. И тъй като той бил отстъпил веднъж, принудил се да отстъпи и втори път. Когато всички заспали, Хензел отново тръгнал навън, за да насъбере камъчета, но този път мащехата му била заключила вратата и Хензел не могъл да излезе.

Като станало обяд, Гретел разделила своето парче хляб с Хензел и после двамата заспали. Вечерта отминала, но никой не дошъл да вземе клетите деца. Събудили се те едва посред нощ и Хензел утешил сестричката си с думите: - Почакай, Гретел, докато слънцето се покаже, тогава ще можем да видим трохичките хляб, които нароних по пътя, те ще ни покажат пътя към къщи.

Вървели през цялата нощ и на следващия ден чак до вечерта, но не могли да излязат от гората. По пътя си видели красиво снежнобяло птиче върху един клон, което разперило крила и литнало пред тях. А те тръгнали след него, докато накрая стигнали до една къщичка.

Хензел протегнал нагоре ръце и си отчупил малко от покрива, за да опита дали е вкусен, а Гретел застанала до прозореца и захрупала от него.

Хванала ги за ръце и ги въвела в къщичката. Сложила на трапезата най-вкусните лакомства - мляко и палачинки със захар, ябълки и орехи. После застлала с бели покривки две хубави легълца, а Хензел и Гретел се мушнали в тях и си помислили, че са в рая. А старицата се изсмяла ехидно и казала: - Глупави деца! Паднахте ли ми в капана! Старицата само се преструвала на добра, тя била зла вещица, която дебнела децата и била направила къщичката само за да ги примами и изяде.

После казала на Гретел: - Бързо отивай да сготвиш нещо хубаво на брат си. Затворила съм го в кошарата, за да се угои. А като се угои, ще го изям. Гретел горчиво заплакала, ала напразно. Тя трябвало да свърши всичко, което злата вещица искала. За клетия Хензел било сготвено хубаво ядене, а Гретел получила само огризки.

След като минали четири седмици, Хензел си бил все така мършав, тя изгубила търпение и не можела да чака повече. - Хей, Гретел - викнала тя на момичето, - побързай и донеси вода. Тлъст или мършав, утре ще заколя Хензел и ще го сготвя.

- Глупачка - рекла старицата, - не виждаш ли, че отворът е толкова голям, че и аз мога да вляза. Дотътрила се до пещта и пъхнала вътре главата си. Тогава Гретел я блъснала толкова силно, че тя цялата се мушнала в пещта. Момичето затворило желязната вратичка, спуснало резето и злата старица изгоряла.

И тъй като нямало вече от какво да се страхуват, влезли в къщичката на вещицата. Там, във всеки ъгъл имало по една ракла с бисери и скъпоценни камъни. - По-хубави са от лъскавите камъчета - рекъл Хензел и двамата напълнили джобовете си, колкото можели да поберат и тръгнали към бащината си къща.

- Милите ми дечица! Вие сте живи! Извикал от радост и се затичал да ги прегърне. Гретел изтръскала роклята си и скъпоценните камъни заблестели на тревата. Хензел също изкарал каквото успял да събере в джобовете си. Най-накрая семейството имало достатъчно богатство, че да си осигури дълъг и щастлив живот.