Оловният войник

Гледайте приказката във Vbox7

Гледайте приказката в мобилното ни приложение

Приказки с ДжиДжи

Мобилно приложение за детски приказки

  • Над 50 от любимите ви приказки и басни
  • Запознайте се с ДжиДжи - папгалчето, което знае всички приказки
  • Красиви илюстрации и професионален дублаж
  • Открийте поуката от всяка история и научете ценни уроци за живота
  • Играйте забавни игри с приказни герои
  • Без банери, реклами или каквото и да е неподходящо съдържание
  • Чудесно помагало за тези, които се учат да четат

Прочетете приказката

“Оловни войници!“ извикало едно малко момченце и запляскало с ръце. То получило оловните войници за рождения си ден и веднага започнало да ги нарежда по масата.
Всички войници били съвсем еднакви, само един от тях не приличал на другите: той имал само един крак, защото бил излят последен и оловото не стигнало за него, но той стоял върху единия си крак също тъй здраво, както и останалите.
На масата, където малкото момченце наредило войниците, имало и много други играчки, ала най-хубава от всички била една хартиена балерина. Тя стояла на един крак, с протегнати ръце, а другият й крак бил дигнат тъй високо, че оловният войник съвсем не можел да го види. Той помислил, че тя като него е само с един крак и се влюбил в нея.
- Хей, войниче! Какво си ококорил очи? - извикало едно плюшено таласъмче от другия край на стаята. - Не си ли виждал балерина до сега? Да не си и помислил утре да се доближиш до нея, докато момчето си играе с нас. Ала оловният войник се престорил, че не чува нищо.
На другия ден, момчето си играело с играчките, оловният войник бил толкова близо до балерината, че помислил, че има шанс да й се представи. Изведнъж - дали по вина на таласъмчето или от вятъра - прозорецът се отворил и войникът полетял с главата надолу от третия етаж. След миг той стоял върху уличната настилка, обърнат с единия си крак нагоре: главата и пушката му се били забили между камъните.
Не след дълго го видели две деца на улицата. - Я - казало си едното. - Оловен войник! Да го пуснем да плува! И те направили от вестник малка лодчица, сложили в нея оловния войник и я пуснали във водата. Хлапетата тичали отстрани и пляскали с ръце.
Лодчицата подскачала и се въртяла на всички страни така, че оловният войник треперил цял, но се държал храбро: с пушка на рамо, с вдигната глава и изпъчени гърди. Лодката заплувала под някакви дълги мостове и изведнъж станало тъй тъмно, като че ли оловният войник попаднал отново в кутията си.
В този миг отнякъде изскочил един голям плъх. - Имаш ли паспорт? - попитал той. - Дай си паспорта! Но оловният войник мълчал и стискал здраво пушката си. Лодката се носила, а плъхът тичал след нея. И скърцал той със зъби и крещял на тресчиците и сламчиците във водата: - Дръжте го! Дръжте го! Той не е платил, не си е показал паспорта!
Но потокът носил лодката все по-бързо и по-бързо и оловният войник вече виждал светлината пред себе си, когато изведнъж се чул такъв страшен шум, който би смутил и най-големия храбрец. На края на моста водата се извивала в един голям канал! За оловния войник това било също тъй страшно, както за нас е страшно да се приближаваме с лодка към бездната на някой стръмен водопад. Лодката с оловния войник се плъзнала надолу, завъртяла се, напълнила се с вода и започнала да потъва. Хартията се разкъсала, оловният войник паднал на дъното и в същия миг една риба го глътнала.
Рибата се мятала насам-натам, правила страшни скокове и изведнъж замряла като ударена от мълния. Блеснала светлина и някой извикал: - Оловният войник! Един рибар бил уловил рибата, занесъл я на пазара, сетне тя попаднала в кухнята и прислужницата я разпрала с един голям нож. Тя хванала оловния войник с два пръста и го занесла в стаята, където всички се насъбрали да видят чудния пътешественик.
Изведнъж едно от децата хванало оловния войник и без всякаква причина го хвърлило в печката. Навярно и за туй било виновно таласъмчето!
Изведнъж вратата на стаята се разтворила, вятърът грабнал балерината и тя отлетяла право в печката при оловния войник, светнала за миг и изчезнала!
А оловният войник се стопил и станал на топчица. На другия ден прислужницата намерила в пепелта на печката само едно малко, оловно сърчице.

Споделете с приятели и ни кажете вашето мнение


comments powered by Disqus