Лешникотрошачката и царят на мишките

Гледайте приказката във Vbox7

Гледайте приказката в мобилното ни приложение

Приказки с ДжиДжи

Мобилно приложение за детски приказки

  • Над 50 от любимите ви приказки и басни
  • Запознайте се с ДжиДжи - папгалчето, което знае всички приказки
  • Красиви илюстрации и професионален дублаж
  • Открийте поуката от всяка история и научете ценни уроци за живота
  • Играйте забавни игри с приказни герои
  • Без банери, реклами или каквото и да е неподходящо съдържание
  • Чудесно помагало за тези, които се учат да четат

Прочетете приказката

Преди много, много години, в една студена коледна нощ вятърът виел и сняг се сипел на парцали. Но в дома на доктор Щалбаум било топло и уютно. В кухнята се водел оживен разговор - децата на доктора обсъждали какви ли подаръци ще получат за празника тази година. - Сигурен съм, че тази година чичо Дроселмайер ще ни подари цяла армия от оловни войници - извикал радостно Фриц, синът на доктора - и аз ще мога да ги накрам да се бият с мускети и оръдия!
- Аз пък се надявам да ни донесе нещо по-красиво от твоите войници. Например магически куклен театър. Само си го представи - с истински оркестър, който да свири, и балерини, които да танцуват на сцената. - отвърнала замечтано сестричката му Клара. - Глупавата ми сестричка! Всеки знае, че чичо Дроселмайер не е магьосник. - настоял Фриц - А може и да е мгьосник, ти от къде знаеш, че не е? - не губела надежда Клара.
И ето, че настъпил момента за отваряне на подаръците и цялото семейство се събрало около коледната елха. Децата нямали търпение и веднага се захванали с разопаковането на подаръците. Не минала и минута и от красиво опакованите кутии изникнали оловни войници, кукли и всякакви други играчки.
Само един член на смейеството не бил оставил подарък под елхата. Това бил чичо Дроселмайер. - Той е скрил подаръка ни! - недоволно рекъл Фриц. Но Клара не била толкова уверена: - Убедена съм, че той дори и не знае, че днес е Коледа, толкова е странен понякога.
Въпреки това децата не казали нищо, тъй като били добре възпитани. Все пак след мъничко Клара се приближила към чичо си. В ръчичката си държала рисунка на приказна фея, която била нарисувала сама. - Нарисувах тази картинка специално за теб, чичо Дроселмайер.
Възрастният чичо останал полъскан от добрия жест. Бръкнал в джоба си и извадил един малък пакет с панделка. - Я да видим какво се крие тук? Кой от вас двамата ще го отвори?
Фриц, виждайки колко малък бил подаръкът, казал разочаровано: - Нека Клара да го отвори. Сестричката му се зарадвала и неърпеливо започнала да отваря пакета. - Ох, дано да е кукла - шепнела тя докато развързвала панделката.
И наистина вътре имало кукла, но не каква да е. Това било оловно войниче - лешникотрошачка. В устата му можел да се побере точно един лешник, който войникът можел да счупи със зъби.
"Не е много красив, но пък изглежда забавно", помислила си Клара и като възпитано момиче благодарила на чичо си. А на Фриц пък, изобщо не му харесала играчката. - Дано поне наистина да може да троши лешници - разочаровано измъмрил той
След като се навечеряли, децата решили да изпробват войничето-лешникотрошачка. На малката Клара й било трудно да троши лешници, но Фриц бил достатъчно силен за да се справя с тях, докато не опитал с един особено твърд лешник. Стискал той играчката с колкото сила имал...
...докато накрая тя не се счупила. Горкото войниче останало само с половин уста и изглеждало ужасно.
- Защо го направи? - разплакала се Клара, грабнала играчката и хукнала да каже на майка си какво се случило. - Мила моя, не плачи, утре ще помоля чичо Дроселмайер да ти направи нова - успокоила я майка й.
Но тези мили думи не утешили Клара. Тя била започнала да се привързва към войничето и сега, когато то било наранено, тя не искала просто така да го замени за ново. Затова го оставила под елхата, свила се до него, за да не се чувства самотно, и заспала.
В полунощ стенният часовник иззвънял и Клара се събудила. Изправила се и не можала да повярва на очите си - чичо Дроселмайер седял на върха на елхата, на мястото на звездата. - Чичо Дроселмайер - извикала тя, но той нямало как да я чуе, тъй като бил просто кукла.
Тогава тя погледнала към войничето - лешникотрошачка. То лежало на пода, счупено, както го била оставила преди да заспи. Изведнъж то се обърнало към нея и и се усмихнало.
- Аааа - извикало момичето уплашено и побягнало, но не било направило и две крачки, когато видяло, че цялата стая е пълна с мишки. Всички те носели войнишки униформи. Предвождало ги ужасяващо създание - голяма мишка със седем глави, на всяка от които имало златна корона. Това бил Кралят на мишките.
Клара била смело момиче, но съгласете се, че мишка със седем глави би изплашила всеки от вас, нали? Тя понечила да побегне на другата страна, но щом се обърнала видяла, че войничето - лешникотрошачка води цяла армия от кукли срещу мишките. Когато двете армии се приближили, войничето и Кралят на мишките дали команда и битката започнала.
Сблъсъкът на двете армии бил забележителен, но най-смело се сражавали двамата военачалници. Кралят на мишките се опитвал да захапе войничето със седемте си глави, а то, тъй като било сччупено, само подскачало около него и го ритало с крачетата си.
Армията на мишките обградила войничето, но точно когато то почвало да губи кураж, Клара свалила едната си пантофка и замерила с нея Краля на мишките. Той побягнал изплашен и се скрил в една дупка в стената. Останали без лидер, неговите войници също се разбягали, изплашени от голямото момиче и пантофките й.
Добрите играчки аплодирали героинята и решили да отпразнуват победата с нея. На сутринта те се прибрали по кутиите си, а Клара се върнала в легълцето си и заспала.
На сутринта Клара заварила чичо Дроселмайер да седи в кухнята и да поправя смелото войниче. - Благодаря ти, чичо. Това е най-хубавият подарък, който съм получавала. - зарадвала се Клара и му разказала за случката от миналата вечер. - Това наистина е бил много интересен сън. Напомня ми за една стара история....
“Една коледна вечер, преди много години, в замъка на един крал проникнали мишки и изяли всичката храна. Кралят бил разгневен и затова наредил на кралския изобретател, който се казвал Дроселмайер, също като мен, да направи капани за мишки и да ги разположи из цялата кухня.
Много мишки попаднали в капаните и това разгневило тяхната кралица. Една нощ тя се промъкнала в покоите на кралицата на хората и се изкачила на нощното й шкафче. - Как се усмеляваш да убиваш децата ми? - извикала тя - Някой ден ще си платиш за това. Ще превърна дъщеря ти в създание, толкова грозно, че няма да имаш смелост да я погледнеш.
Когато човешкият крал разбрал за тази заплаха, той наредил да донесат 7 котки, които да пазят леглото на дъщеря му, така че нито една мишка да не може да го доближи. Но, една вечер, когато висчки котки били заспали, Кралицата на мишктие се промъкнала и омагьосала момичето.
На сутринта принцесата станала и щом се погледнала в огледалото, изпищяла от ужас. Нослето й се било издължило, очите й се били смалили, приличала на малко мишле. Косата й била рошава, а по лицето й имало точици. Кралят и кралицата били бесни и веднага се заели да измислят как да върнат нормалния вид на дъщеря си.
Кралят повикал Дроселмайер и му заявил, че има четири седмици да намери лек за принцесата. Горкият изобретател искал много да помогне, но не бил магьосник и затова се обърнал за помощ към приятел. - Принцесата трябва да изяде най-твърдия лешник, който намерите. Но преди това лешникът трябва да бъде счупен с голи ръце от младо момче, което никога до сега не е бръснало брадата си. След като счупи лешника, момчето трябва да направи седем крачи назад, но без да се спъне. Само тогава принцестата ще бъде излекувана от злата магия. - посъветлвал го приятелят му. Странен съвет било това, но Дроселмайер нямал друг избор и решил да го последва.
Той обиколил цялото кралство надлъж и нашир за да открие най-твърдия лешник. Измилнала седмица и най-накрая го намерил и го занесъл на краля. Сега само трябва да намерим силно момче - зарадвал се кралят - съберете глашатаите и разгласете, че което момче успее да счупи този лешник с голи ръце и развали магията, ще получи ръката й. Смели и силни юнаци от цялото кралство се стекли в двореца, но нито един от тях не успял да пропука черупката на лешника.
Един ден, племенникът на Дроселмайер дошъл да го види в замъка. Четвъртата седмица била вече към края си и изобретателят бил отчаян, затова помолил племенникът си да си опита късмета с твърдата ядка. Момчето я сложило между зъбите си, стиснало силно, черупката се пропукала и то внимателно направило 7 крачки назад.
Но на последната стъпка момчето се препънало и паднало. Въпреки това, магията се развалила и принцестата се превърнала отново в красиво момиче, но племенникът на Дроселмайер нямал такъв късмет. Лъчезарната му усмивка се разкривила, главата му е уголемила, пораснали му дълга брада и мустаци.
Принцесата отказала да се омъжи за някой толкова грозен, а Кралят я подкрепил и се отметнал от думата си. Трудни времена настанали за смелото момче - всички по улиците го сочели с пръст и му се подигравали. Даже не го пускали да ходи и на училище. То се затворило у дома и никога повече не показало лицето си навън”
Малката Клара толкова се натъжила от тази история, че щом станало време за сън, тя още мислела за горкото момче и не могла да заспи. Скоро след полунощ тя чула гласа на Краля на мишките: - Или ми дай всичките си бонбони, или ще отхапя главата на любимото ти войниче! Притеснена за любимата си играчка, Клара изпълнила нареждането на мишока. Той набързо събрал всички лакомства и поискал още. Момиченцето слязло в кухнята и събрала всичко сладко, което намерила - пудинг, сладкиши, бонбони - и ги дала на мишока. Ала той настоявал за още. Клара не знаела какво да направи, а била притеснена за това какво ще й каже майка й щом види, че всички лакомства са изчезнали.
Отчаяна, тя заплакала. Войничето - лешникотрошачка чуло плача от горния етаж и се затекло на помощ. Щом влязло в кухнята, видяло лошият мишок и го обзело чувство на гняв. Скочило срещу Краля на мишките с поправената си челюст откъснало всичките му седем глави.
Клара взела в ръце своя герой и го занесла обратно в стаята си, където заедно с другите играчки си организирали най-пищното куклено тържество, което можело да си представите. Пяли и танцували чак до сутринта.
Първото нещо, което Клара направила на сутринта, било да отиде при майка си и да и разкаже за победата на добрите играчки над Краля мишок. - Мила моя Клара, стига си вярвала на всичко, което сънуваш! Момиченцето показало на майка си седемте коронки, които били останали от лошия мишок, но и това не успяло да убеди майка й, че Клара казва истината.
Момичецнето се върнало в стаята си плачейки: - Защо никой не ми вярва! Ще пазя войничето до себе си завинаги. Ох, ако беше истинско момче щях да го обичам заради доброто му сърце, без значение колко е грозно. Малка сълзичка се стекла по бузката и и тя решила да отиде да сподели мъката си с чичо Дроселмайер.
Нахлула в стаята му, но останала вцепенена от почуда. Чичо Дроселмайер не бил сам в стаята си - до него седяло, от плът и кръв, момчето от историята му. Но вече не било грозно както преди, вместо това на устата му блестяла очарователна усмивка. Когато казала, че ще го обича въпреки всичко, малката Клара развалила злата магия и сега смелият й пазител седял пред нея. Когато погледите им се срещнали, те разбрали, че един ден ще се оженят и ще заживеят заедно дълго и щастливо.

Споделете с приятели и ни кажете вашето мнение


comments powered by Disqus