Снежният човек

Първият сняг за зимата бе валял цялата нощ. На сутринта бе натрупало вече и Били изскочил радостен в двора още в ранни зори. Направил две големи снежни топки, сложил ги една връз друга за тяло, и една по-малка за глава на снежния човек. След това, изтичал вкъщи и намерил две малки въгленчета край камината за очи, морков за нос и стара, червена каубойска шапка. - Ето! Имам си вече снежен приятел. - казал той удовлетворен.

Същата вечер, докато ядял вечерята си, един от зъбите му, който се клатил от много време, паднал. - Не забравяй да го оставиш под възглавницата довечера, за да може Феята на зъбките да го намери и да ти остави паричка. - казала майка му. - Добре, мамо - отвърнал Били и сложил зъбчето си в джоба.

След вечеря се облякъл и изтичал в двора да види снежния човек за последно, преди да си легне. След като се възхитил от добрата си работа по направата му, сетил се, че зъбът все още е в джоба му. Усмихнал се и го мушнал под червената каубойска шапка: - Сега ще видим колко наистина е умна Феята. - казал той - Бас държа, че няма да успее да го намери тук!

Ала точно след полунощ, ярка светлина се спуснала и осветила целия двор на къщата. Била Феята на зъбките. Тя се приближила до снежния човек и се засмяла: - Този Били! Не знае ли, че никой не може да заблуди Феята на зъбките! След което развяла магическата си пръчка, от която се посипал облак от разноцветен пясък и паднал върху главата на Снежния човек, където Били бил скрил зъбчето си. В един миг то се превърнало в блестяща монета и Феята изчезнала.

На сутринта, още когато първите лъчи на зимното слънце проникнали в стаята му, Били скочил от леглото си и нетърпелив да види какво се е случило, се затичал към двора.

Ала като стигнал до снежния човек нещо му се струвало различно. Имало странни отпечатаци из снега в целия двор, а и самият снежен човек като че ли бил на различно място, от това, на което го бил направил. Той се приближил бавно до него и точно в този момент снежният човек кихнал много силно!

Били подскочил във въздуха от изненада и извикал: - Не е възможно да си жив! - Сигурен ли си? - отвърнал Снежният човек. - Снежните човеци не могат нито да говорят, нито да кихат - казало момчето. - Е, щом казваш - усмихнал се снежният човек.

Тогава си вдигнал каубойската шапка, взел блестящата монета и казал: - Между другото, мисля, че това е за теб.

- Ама ти наистина си жив! - извикал Били. Той разтъркал очите си, да се увери, че не сънува. След като взел монетката, оставена му от Феята на зъбките се засмял: - Това трябва да е работа на Феята на зъбките! - казал той и прегърнал снежния човек - Страхотно! Вече си имам истински приятел, с който да играя.

И цялата зима, снежният човек и малкото момче играели заедно от сутрин до вечер. Те се забавлявали повече, от колкото кое да е момче и снежният му човек могат.

Ала скоро дошла пролетта и времето започнало да се стопля. Една сутрин, когато Били изтичал навън да играе с приятеля си, него го нямало никъде. Той търсил, и търсил, ала единственото, което намерил била червената каубойска шапка, която лежала на земята.

Той я повдигнал и отдолу намерил мъничък снежен човек. Бил се разтопил до толкова, че било останало съвсем миниатюрно човече, което едвам се виждало в тревата. - Били - извикало то, - благодаря ти за чудесното приятелство и игрите. Не забравяй да ме направиш отново и следващата зима!