wordpress-seo
domain was triggered too early. This is usually an indicator for some code in the plugin or theme running too early. Translations should be loaded at the init
action or later. Please see Debugging in WordPress for more information. (This message was added in version 6.7.0.) in /mnt/websites/var-www-html/taleswithgigi.com/wp-includes/functions.php on line 6114Било зима и младата принцеса гледала през прозореца как вали сняг. Бял като кожата й, тихо се сипел навън. Тя обичала зимата, защото снегът й напомнял за майка й, която я кръстила Снежанка, заради бялата й като сняг кожа.
Снежанка имала щастливо и безгрижно детство в кралството с баща си – кралят, и мащехата си – красивата кралица. Баща й бил добър и грижовен човек, но мащехата й била зла и отмъстителна.
Мащехата й била хубава, но горда и високомерна и не могла дори да си помисли, че друга може да я превъзхожда по красота. Тя имала едно вълшебно огледало и като се изправяла пред него да се огледа, го питала: - Огледалце, огледалце на стената, кажи, коя е най-красива на земята? И огледалото отговаряло: - Ти, царице, на света си първата по красота.
Огледалото било не просто магическо, но и казвало самата истината. А кралицата обожавала да чува думите, че тя е най - красива на света.
А Снежанка растяла, растяла и все повече се разхубавявала. Веднъж царицата пак се изправила пред огледалото: Огледалце, огледалце на стената, кажи, коя е най-красива на земята? Но този път огледалото отвърнало: - Ти, царице, си дарена с извънмерна красота, но Снежанка е за мене най-красива на света!
Изтръпнала от страх царицата, пожълтяла и позеленяла от завист. От този миг сърцето й се обръщало, щом зърнела Снежанка. И тя намразила безкрайно момичето. Като бурени избуяли завистта и злобата в душата й. Не намирала покой ни денем, ни нощем.
Накрая повикала един ловец и му рекла: - Не искам вече да виждам Снежанка пред очите си. Заведи я в гората и я убий, но за доказателство ще ми донесеш сърцето й..
Ловецът бил смел и честен воин, но не бил зъл. Подчинил се на заповедта на кралицата и завел момичето в гората, и когато се уверил, че са достатъчно далеч й казал: - Бягай, бягай клето дете! Скрий се в тая дива гора и не се връщай у дома ако ти е мил животът.
На връщане ловецът заклал един глиган, извадил му сърцето и го занесъл като доказателство на царицата. Готвачът го сварил в солена вода и злобната жена го изяла, като си мислела, че яде сърцето на Снежанка.
След това, уверена, че тя е най-красива на света, застанала пред огледалото и рекла: - Огледалце, огледалце от стената, кажи, коя е най- красива на земята? Но огледалото отговорило: - Ти, царице, си дарена с извънмерна красота, но най-красива на света все още е Снежанка, която е жива и е скрита в гората!
Изтръпнала царицата от страх. Знаела, че огледалото говори само истината и разбрала, че ловецът я е измамил и Снежанка още е жива. Отново се замислила и мислила дълго как да я погуби, защото завистта не я оставила на мира - царицата искала да бъде сигурна, че е най-голямата хубавица на света.
А клетата Снежанка се скитала сама из непознатите гори, изплашена и уморена. После се спуснала да бяга и тичала по остри камъни и през трънаци. Край нея припкали диви зверове, без да й сторят зло. Тичала, тичала, докато й държали краченцата, но скоро се спуснала вечерта. Най-сетне зърнала една къщурка и влязла да си почине.
В тази къщурка всичко било дребно, но много спретнато и чисто. Имало една масичка с бяла покривка, а на нея седем малки чинийки, до всяка чинийка пък имало лъжичка, ножче, виличка и чашка. Край стената били наредени седем креватчета, всяко със снежнобяло чаршафче. Снежанка била много огладняла и ожадняла. Хапнала от всяка чинийка по малко и пийнала от всяка чашка по глътка - не искала да лиши никой от нищо.
После умората надвила и тя легнала ту в едното, ту в друго креватче, но никое не отговаряло на ръста й: едно било много дълго, друго много късо. Накрая седмото излязло точно по мярка, Снежанка останала в него и веднага заспала.
Притъмняло съвсем и дошли стопаните на къщурката- седем джуджета, които копаели руда в планината. Запалили седемте си свещички, в къщурката светнало и те познали, че някой е влизал, защото не всичко било наредено така, както го били оставили. А седмото, като погледнало креватчето си, видяло заспалата в него Снежанка. Повикало другите, затекли се вкупом и ахнали от почуда. После взели свещите си и осветили Снежанка. - Гледай, гледай какво хубаво детенце! - викнали те и тъй много се зарадвали, че не я събудили, а я оставили да спи в креватчето.
Събудила се Снежанка на сутринта, видяла седемте джуджета и им разказала цялата си история. Как мащехата й искала да я погуби, но ловецът се смилил над нея и тя тичала, тичала цял ден, докато накрая не стигнала до тяхната къщичка. Джуджетата рекли: Ако си съгласна да ни гледаш домакинството, да готвиш, да оправяш креватчетата, да переш, да шиеш плетеш, и ако си съгласна да поддържаш навсякъде ред и чистота, можеш да останеш при нас и нищо няма да ти липсва. - На драго сърце - отвърнала Снежанка и останала у тях.
Джуджетата отивали всяка сутрин в планината да търсят руда и злато, вечерта се прибирали, а Снежанка ги посрещала с топла храна и чиста къща. Тъй като през целия ден момичето оставало самичко у дома, добрите джуджета го предупредили :- Пази се от мащехата! Тя скоро ще узнае, че си тука, затова не пускай никого вътре.
По това време злата мащеха подготвяла злия си план да убие Снежанка.
Най-сетне измислила нещо. Боядисала лицето си, облякла се като стара продавачка и станала неузнаваема. Взела една кошница и я напълнила с ябълки, едната от които била отровна, и тръгнала да търси Снежанка.
Стигнала до къщата на джуджетата и почукала. Какво носите госпожо? – отвърнала Снежанка отвътре. - Вкусни ябълки, момиче. Няма ли да си купиш някоя да помогнеш на старата жена в беда? - Не ми е позволено да отварям вратата на непознати - отвърнала Снежанка. О, не трябва да отваряш, дете мое, само протегни ръка през прозореца и пробвай тази красива червена ябълка – отвърнала кралицата и подала отровната ябълка на Снежанка.
Снежанка взела ябълката и в момента, в който я отхапала, паднала на земята безжизнена. Когато се прибрали и я намерили, джуджетата помислили, че е умряла. Опитали всичко да я спасят, но безуспешно.
Положили я на носилка и седемте джуджета седнали наоколо да я оплачат и плакали цели три дни. Поръчали прозрачен стъклен ковчег, та да може да се вижда вътре от всички страни, положили я в него и отвън написали със златни букви името й и че била царска дъщеря. После занесли ковчега към върха планината, за да може да я виждат всеки ден като се връщат от мините.
По пътя си срещнали непознат момък, яздещ черен красив кон. В мига, в който видял красивото лице на Снежанка, той се влюбил в нея. - Къде ще карате тази красавица? На върха на планината – отговорили джуджетата и му разказали цялата история.
Нека ви помогна! – с негова помощ сложили ковчега на гърба на коня и тръгнали задружно да изкачват планината. По пътя обаче, конят се спънал и от тръсването Снежанка изплюла отровното парче ябълка.
Не след дълго отворила очи, повдигнала капака на ковчега и се усмихнала широко на джуджетата. Разказала им какво се е случило и те се досетили, че най-вероятно възрастната жена, която й е дала ябълката е злата кралица. Принцесо, ако станете моя жена аз ще ви защитавам всеки ден и нощ от злата кралица – казал непознатият момък.
В същото това време кралицата стояла пред магическото си огледало и казала: - Огледалце, огледалце на стената, кажи, коя е най-красива на земята? Но огледалото отговорило: - Беше чудна хубавица ти до вчера на света, днеска Снежанка, която оцеля от твоята отрова и сега се жени за млад принц, е първа по красота. Кралицата не могла да понесе думите на огледалото и умряла, а Снежанка и принца живели дълго и щастливо до края на дните си.