От небето падат камъчета

Имало едно време едно малко пиленце. То много обичало да се разхожда из гората. Любимото му занимание било да разглежда дръвчетата, да мирише цветята и да слуша песента на птичките.

Един ден, докато се разхождало, узрял жълъд паднал от едно дърво и ударил пиленцето по главата. - Олеле! От небето падат камъчета! Трябва да стигна колкото се може по-бързо до лъва и да му кажа.” - стреснало се то и затичало към царя на животните.

- За къде си се забързал? - попитал го петелът. - Ох, от небето падат камъчета и бързам да отида при лъва и да му кажа - отвърнало пиленцето. - А откъде знаеш, че от небето падат камъчета? - не повярвал отначало петелът. - Ами току що едно ме удари по главата. - извикало пиленцето и затичало напред. - Чакай ме, идвам с теб! - стреснал се петелът и затичал след него.

И така тичали двете животни, докато не стигнали патето. - От небето падат камъчета и отиваме при лъва да му кажем - казал петелът. - И как знаете, че от небето падат камъчета? - запитало патето. - Ами едно паднало преди малко и ударило пиленцето по главата! - отвърнал петелът. - Ами тогава и аз идвам с вас - казало патенцето.

И така трите животинки тичали, тичали, докато не стигнали лисицата. - За къде сте се разбързали? - попитала тя. - От небето падат камъчета и отиваме при лъва да му кажем - казало патенцето. - А знаете ли къде живее той? - попитала лисицата. - Не! - отвърнали в един глас всички. - Е, аз знам. Елате с мен и ще ви покажа пътя. И лисицата ги повела през гората навътре, навътре, докато не достигнали хралупата й.

Примамила животинките вътре и те повече никога не излезли. Никога не трябва да се доверявате на непознат.