Пепеляшка

Имало едно време едно красиво и добро момиче, чието име било Пепеляшка. Пепеляшка живеела със своята горделива и зла мащеха и двете й доведени дъщери, които се отнасяли с нея като с прислужница. Давали й най-дрипавите дрехи, най-малко храна и я принуждавали да спи на тавана, докато сестрите й спели в топлите и светли стаи на чисти и меки легла. Изморена от дългите дни на прислужване и задоволяване на всяка една прищявка на мащехата й и доведените си сестри, Пепеляшка лягала пред гаснещото огнище и заспивала до сандъка с пепелта, за да се топли. Затова и всички започнали да й викат Пепеляшка.

Въпреки всичко, което се налагало да понася, Пепеляшка винаги си повтаряла едни от последните думи, които покойната й майка й казала „Имай вяра и бъди добра!”.

Един ден, принцът решил да си търси принцеса и организирал бал, на който били поканени всички девойки в царството. Покана получили и в дома на Пепеляшка.

За съжаление, това означавало още повече работа за Пепеляшка – тя била натоварена със задачата да ушие рокли за сестрите си и работила по цели нощи, за да ги направи навреме. Дори направила и една за себе си, от стара рокля на майка й.

В деня на бала, докато траели последните приготовления на сестрите й, Пепеляшка облякла своята рокля и помолила да отиде с тях. Мащехата й толкова се ядосала, че тя била по-красива дъщерите й, че хванала ръкава на роклята и го скъсала. След това й се присмели „Няма кой да те пусне на бала със скъсана рокля” и потеглили.

Пепеляшка дълго гледала след тях, докато се изгубили в далечината, а след това тъжно заплакала. Тогава при нея дошла нейната кръстница, която била добра вълшебница.

Тя казала „Не плачи, дете мое, ти трябва да отидеш на бала!”

„Но роклята ми е съсипана!” – отвърнала Пепеляшка. Вълшебницата само се усмихнала и я докоснала с пръчицата си. В същия миг неугледната дреха се превърнала в разкошна бална рокля, обсипана с бисери. Била ушита от такава фина коприна, каквато нямало в целия свят.

След това намерила шест плъха, които играели в градината, близо до една от тиквите.

Докоснала ги с магическата си пръчка и в миг превърнала тиквата в красива каляска, а плъховете в снажни кочияши.

Пепеляшка седнала в каретата си, благодарила на кръстницата си и помахала за довиждане. А тя я предупредила: „Не забравяй, че магията ще трае само до полунощ! Ако се забавиш само една минута, каретата ти ще стане на тиква, конете на плъхове, а хубавата ти рокля пред очите на всички отново ще стане стара и дрипава. Пепеляшка обещала да се прибере до полунощ и потеглила, сияеща от радост.

Като пристигнала в двореца, съобщили на принца, че на бала е дошла никому неизвестна млада принцеса. Той изтичал да я посрещне, подал й ръка да слезе от каретата и я въвел в залата. Щом Пепеляшка се появила на вратата, настъпила внезапна тишина. Танците спрели, музикантите престанали да свирят. Гостите гледали онемели неизвестната красавица и от всички страни се чувал приглушен шепот: - Вижте колко е прекрасна! - И каква е стройна! - Господи, никога не сме виждали такава красавица!

Принцът, онемял от красотата й и я поканил да танцуват. Пепеляшка се забавлявала, танцувала цяла нощ с принца и съвсем забравила за заръката на вълшебницата. Изведнъж чула, че часовникът започва да отброява дванадесет, скочила и побягнала. „Трябва да тръгвам – казала тя на принца – Това беше най - невероятната вечер в живота ми, благодаря ти!”.

Докато тичала едната й стъклена пантофка паднала по стълбите, но нямало време да се върне за нея. Принцът тичал по дирите й, молейки я да спре и поне да му каже името си. Но единственото, което тя повтаряла било „Няма време, магията ще се развали!”

Успяла да се прибере точно в дванадесет.

Каретата й се превърнала в тиква, кочияшите в плъхове, а хубавата й рокля – в старата и скъсана дрипа. Не след дълго мащехата и доведените й сестри се прибрали и цяла нощ не спрели да разказват за мистериозната красавица, която се появила на бала и танцувала цяла нощ с принца.

Ех, горкият принц. Влюбил се от пръв поглед в красивото момиче от бала, а дори не знаел името й! Единственото, което имал била стъклената пантофка, която тя изпусналана стълбите.

След няколко дни кралят изпратил глашатаи да обявят, че синът му ще се ожени за тази девойка, на която стъклената пантофка прилепне по мярка. Група царедворци, придружени от принца, започнали да обикалят от къща на къща.

Не след дълго стигнали и до дома на Пепеляшка. Доведените й сестри се мъчели с все сили да натъпчат големите си крака в пантофката, но без успех.

Тогава, Пепеляшка неочаквано се обадила: - Може ли и аз да опитам дали няма да ми стане? Мащехата й била против, но единият от слугите настоял и дали пантофката на Пепеляшка.

За голямо учудване на всички, тя прилепнала на крака й съвсем по мярка. Едва тогава сестрите й разбрали, че тяхната Пепеляшка е непознатата красавица. Те се хвърлили в краката й да молят прошка за униженията, на които я подлагали. Девойката ги прегърнала, спомняйки си думите на майка й, и казала, че не им се сърди за нищо. След това я отвели в двореца.

Още на другия ден с голямо пиршество и много гости отпразнували сватбата на принца и Пепеляшка и двамата заживели дълъг и щастлив живот.