Принцесата и жабокът

В онези далечни времена, когато все още се случвали чудеса, живял един цар. Неговата най-малка дъщеря била такава ненагледна хубавица, че дори слънцето, което вижда толкова много хубост по света, се удивлявало, щом огреело лицето й. Близо до двореца на царя имало голяма тъмна гора, а в гората под една стара липа се гушело езеро. Когато денят бил горещ, царската дъщеря отивала в гората и присядала до прохладното езеро. За да не й е скучно, тя вземала една златна топка, подхвърляла я нависоко и я улавяла пак. Това била любимата й игра.

Но веднъж се случило така, че златната топка на царкинята не паднала в ръцете й, протегнати нагоре, а тупнала на земята и се търкулнала право във водата. Царкинята я проследила с очи, но топката се изгубила бързо от погледа й, а езерото било толкова дълбоко, че дъното му не се виждало. Тогава тя заплакала силно и неутешимо.

И както ронела сълзи, дочула нечий глас да вика: - Какво се е случило, царкиньо, плачеш така, че дори камъните ще трогнеш с плача си. Тя се огледала наоколо, за да види откъде ли идел този глас и тогава съзряла един жабок, вирнал голямата си грозна глава от езерото. - Плача за златната си топка. Тя падна в езерото и повече никога няма да я видя. - Избърши сълзите и се успокой - отвърнал жабокът. - Аз бих могъл да ти помогна, но какво ще ми дадеш в замяна, ако извадя играчката ти от водата? - Каквото си пожелаеш, драги жабоко - рекла тя, - дрехите ми, бисерите и скъпоценните камъни, ако искаш - и златната корона, която нося на главата си.

Ала жабокът отвърнал: - Не искам нито дрехите ти, нито бисери и скъпоценните камъни, нито пък златната ти корона. Но ако ме обикнеш и ме приемеш за свой другар в игрите, ако ми позволиш да седя до теб на трапезата, да ям от златната ти паничка и да пия от чашата ти, да спя в леглото ти, ако ми обещаеш всичко това, аз ще се гмурна в езерото и ще ти донеса златната топка.

- Да, да - побързала да изрече тя, - обещавам ти всичко, което искаш, само ми донеси топката. В това време си помислила: „Какви ги дърдори глупавият жабок! Та неговото място е във водата. Той никога не може да бъде приятел на човека.“

Жабокът, след като получил обещанието, се гмурнал надълбоко и не след дълго се появил пак на повърхността, като носел топката в уста, и я оставил на тревата.

Царската дъщеря се зарадвала много, щом видяла отново хубавата си играчка, вдигнала я от земята и се затичала с нея обратно към двореца. - Почакай - извикал жабокът след нея, - вземи ме със себе си, аз не мога да тичам като теб. Напразно квакал колкото му глас държи! Без да чува думите му, тя бързо се прибрала у дома и скоро забравила за бедния жабок. На него не му оставало нищо друго, освен да се върне в езерото.

На другия ден, когато принцесата седнала с царя и всички придворни на трапезата и започнала да яде от златната си паничка, се разнесъл странен шум: шляп-шляп, - някой се изкачвал по мраморните стълбища. Стигнал догоре, почукал на вратата и извикал: - Най-малка царкиньо, отвори вратата. Тя скочила бързо от мястото си, за да види кой стои отвън, ала като отворила, видяла насреща си жабока. Затръшнала бързо вратата, седнала пак на трапезата, но треперила като лист от страх.

Царят забелязал тревогата й и попитал: - От какво се изплаши, дете мое, да не би пред вратата да стои някой великан, който иска да те вземе? - Ах, не - отвърнала тя, - не е великан, а един отвратителен жабок. - Какво иска този жабок от тебе? - Ох, мили татко, вчера, докато бях в гората и си играех край езерото, златната ми топка падна във водата. Разплаках се и тогава жабокът ми я извади. И тъй като прекалено много искаше, аз му обещах да го направя свой другар в игрите си, но не мислех, че той може да живее извън водата. Тогава царят рекъл: - Ти си принцеса и трябва да държиш на думата си! Изпълни това, което си обещала!

Царкинята отворила вратата, жабокът влязъл вътре и скок - подскок, все по петите й, стигнал до нейния стол, спрял се и извикал: - Сега ме вдигни да седна до тебе.

Тя се колебаела, докато най-накрая царят й заповядал да го стори. Като се намерил на стола, жабокът поискал да се качи на масата, а после рекъл: - А сега премести по-близо до мен златната си паничка, за да ядем заедно. Тя изпълнила желанието му, но се виждало, че го прави с неохота. Жабокът се наял до насита, а на царкинята залците й присядали на гърлото.

Накрая той рекъл: - Заситих се и се уморих. Занеси ме в твоята стая и нагласи копринените завивки, за да си легнем и да поспим. Царкинята се разплакала, тъй като се гнусяла от студения жабок, когото не смеела дори с пръст да докосне, а сега трябвало да спи с него в хубавото си и чистичко легло.

Събудила се на другата сутрин принцесата и що да види - жабокът бил изчезнал. - Ох, изпълних желанието му и ме остави на мира. - въздъхнала с успокоение тя.

Но същата вечер тъкмо като се унесла в блажен сън чула познатото й вече чукане на вратата. Отворила и що да види - жабокът, който я помолил да остане отново при нея за през нощта. Принцесата нямало какво друго да стори, освен да му позволи.

Това се повторило и на следващата вечер, но този път принцесата сън не я хващало и започнала да мисли план как да се оттърве от ужасния натрапник.

Когато се събудила на следващата сутрин що да види - нямало и следа от жабока, а вместо това пред очите й стоял красив принц.

Тогава й разказал, че бил омагьосан от една зла вещица и само тази девойка, която му позволила да яде от нейната чиния и да спи в нейното легло може да развали магията.

Коленичил младият принц, целунал ръката й в знак на благодарност и я помолил да се омъжи за него.

Още на следващия ден тръгнали към неговото царство, където вдигнали голямо празненство и живяли дълго и щастливо.