Имало едно време едно магаре, което живеело във фермата със своя господар. Един ден, на магарето му омръзнало търпеливо да носи пълни чували жито на мелницата, напуснало господаря си и се запътило към Бремен - надявало се, че там ще може да стане градски музикант.
Вървяло що вървяло, зърнало едно ловджийско куче и му казало: - Ей, Шаро, аз отивам в Бремен и ще стана там градски музикант. Ела с мене и ти! Аз ще свиря на цигулка, а ти ще биеш барабана. Съгласило се кучето и двамата тръгнали заедно.
Не минало дълго време, видели един котарак и му казали: - Ей, Мустакане! Ела с нас в Бремен. Знам, че те бива за нощна музика и можеш да станеш там градски музикант. Котаракът сметнал, че това е разумно, и тръгнал с тях.
Скоро тримата бегълци минали покрай един замък, където бил кацнал един петел и викал, колкото му глас държи. - Ще спукаш тъпанчетата на хората - рекло магарето. - Какво те е прихванало, та си се разкукуригал така? - Довечера ще ми отрежат главата и ще ме сготвят, затова си дера гърлото, докато мога.
- Слушай, Червеноглавчо - рекло магарето, - я по-добре ела с нас в Бремен. Където и да отидеш, все ще е по-приятно, отколкото да умреш. Ти имаш хубав глас и ако дойдеш с нас, ще направим музика за чудо и приказ.
Допаднало това предложение на петела и четиримата поели дружно.
Но град Бремен бил далеко, та започнали да се оглеждат за място, където могат да пренощуват. Най- сетне спрели пред ярко осветена разбойническа къща. Магарето, нали било най-високо, се приближило до един от прозорците, надникнало вътре и видяло трапеза с хубаво ядене и пиене, а около нея насядали разбойници, които сладко- сладко се гощавали. Мислили, мислили животните какво да направят, та да изгонят разбойниците, и накрая измислили.
Решили магарето да стъпи с предните си крака на прозореца, кучето да скочи на гърба на магарето, котаракът да се покатери върху кучето, а накрая петелът да подхвръкне и да кацне на главата на котарака. Щом се наредили един до друг, почнали по даден знак дружно да пеят: магарето заревало, кучето залаяло, котаракът замяукал и петелът закукуригал. После разбили прозореца, стъклата звънко се разхвърчали и четиримата побратими се втурнали в стаята. Като се разнесла тази оглушителна врява, разбойниците помислили, че е влетял зъл дух, скочили от местата си и в безмерен страх се разбягали из гората.
Седнали четиримата побратими около трапезата, благодарни и на останалата храна, и яли така, като че занапред ги чакал цял месец глад.
След като се заситили, угасили свещите и потърсили място за спане - всеки според нрава и желанието си: магарето легнало на бунището, кучето зад вратата, котаракът на печката, пълна с топла пепел, а петелът кацнал на покрива. И тъй като били уморени от дългия път, скоро заспали.
Минало полунощ. Видели разбойниците отдалеко, че в къщата вече не свети и решили един от тях да отиде и да види какво се случва вътре. Пратеникът заварил всичко мирно и тихо и влязъл в кухнята да запали една свещ. Като видял очите на котарака, които объркал с живи въглени, той доближил до тях клечка и се навел да подуха с уста, та да я запали по-лесно.
Но котаракът скокнал и му изподрал лицето. Разбойникът загубил ума и дума от страх и хукнал към вратата, където скокнало кучето и го ухапало за крака. А като бягал през двора, покрай огнището, магарето в добавка му дало един здрав ритник със задните си копита. Петелът, пък, разбуден и разсънен от врявата, изкукуригал от покрива.
Тичал разбойникът с всички сили, върнал се при главатаря и рекъл: - Олеле, в къщата няма дух, а сто вещици! Изподраха ме и ме изпохапаха! Най-добре ще е да си плюем на петите и да не се връщаме повече тук. Оттогава разбойниците не посмели вече да прекрачат прага на къщата си.
Четиримата приятели пък се отказали от желанието си да стават музиканти и останали да живеят в къщата до края на дните си.