Обущарят и джуджетата

Един обущар обеднял толкова много, че най-сетне не му останало нищо друго освен малко кожа, колкото за едни обувки.

Скроил той вечерта обувките, които смятал да почне на сутринта, и понеже имал чиста съвест, легнал си спокойно и заспал.

На сутринта, като рекъл да седне на работа, видял обущата съвсем готови на масата. Той се учудил и не знаел какво да мисли. Взел обувките в ръка, за да ги разгледа по-отблизо. Те били тъй чисто изработени, че нямало ни един погрешен бод - сякаш били работа на истински майстор.

След малко влязъл един купувач. И понеже обувките много му се понравили, платил повече от обикновено, та обущарят можeл да си купи с парите кожа за два чифта обувки.

Скроил ги той вечерта и смятал на следната сутрин с пресни сили да се залови за работа, но нямало нужда от това: когато станал, те били вече готови.

Не се забавили и купувачите, които му дали толкова пари, че можeл да си купи кожа за четири чифта обувки. На следващата сутрин намерил и четирите чифта готови.

И така продължавало непрекъснато: каквото скроявал вечерта, на сутринта бивало изработено. Скоро той си имал един хубав приход и накрая станал богат човек.

На Бъдни вечер, след като накроил кожата, той рекъл на жена си, преди да си легнат: - Какво ще кажеш да останем будни тази вечер, за да видим коя ръка ни помага толкова много? Жената се съгласила и запалила една свещ. След това се скрили в ъгъла зад окачените дрехи и закачалки.

Когато станало полунощ, дошли две малки, голи, мили човечета, седнали на обущарската маса, взели всичко, нарязано за работа, и започнали тъй сръчно и бързо да дупчат, да шият и да чукат с пръстчетата си, че обущарят, смаян, не можел да си откъсне очите от тях. Те не спирали, докато всичко не било свършено и сложено готово на масата, а след това бързо побягнали.

На другата сутрин жената рекла: - Малките човечета ни направиха богати, ще трябва да им се отблагодарим за това. Те ходят голи, нямат нищо на гърба си и мръзнат. Знаеш ли какво? Аз ще им ушия ризки, палтенца, елечета и панталонки и ще уплета на всяко по един чифт чорапи, ти пък направи на всяко по едни обувчици.

Вечерта, след като всичко било готово, те наслагали подаръците вместо накроената кожа на масата и се скрили, за да видят какво ще правят човечетата.

В полунощ те доприпкали и веднага поискали да се заловят за работа. Ала като намерили вместо нарязана кожа хубавите дрешки, отначало се учудили, а после много се зарадвали. Те се облекли бързо, почнали да гледат хубавите дрехи на снагите си и да пеят: - Нали сме сръчни обущари, получихме чудесни дарове!

После заскачали, затичали и заиграли по столове и маси. Най-сетне излезли, играейки, из вратата. От тази нощ те не се върнали вече, но на обущаря вървяло все по- добре и до края на живота си той сполучвал във всичко, което започвал. Добрината - тя се отплаща с добрина.