- Честит рожден ден, момчето ми! - казала мама мечок на своята пораснала рожба - Вече си голямо момче. - Това значи ли, че мога да ходя вече сам до езерото да събирам плодове за вечеря? - отвърнало малкото мече. - Разбира се, че можеш. - казала майката щастлива и малкото меченце взело една кошница и тръгнало към езерото.
По пътя си то срещнало маймунката: - Къде си тръгнал, мечо? - попитала го тя. - Към езерото да събера плодове за вечеря. - отвърнало гордо то.
- Не те ли е страх от Него - този, който живее в езерото? - попитала маймунката. - Не, не изобщо. - отвърнало мечето, ала започнало да го обхваща страх - Той страшен ли е? - О, да. Много е страшен. Ето ти тази пръчка и като го видиш удари го силно с нея. - казала маймуната.
Малкото мече пристигнало на езерото и извикало силно: - Хей! Има ли някой тук? Къде си? В езерото ли се криеш? Излез веднага да те видя! - той викал и викал, ала никой не се обадил.
Спрял се той тогава на един клон, който бил до половината във водата и погледнал надолу. Маймунката била права - имало някой във водата! И този някой гледал право към мечето! Малкото мече събрало смелост и ударило с пръчката във водата.
Съществото във водата също вдигнало ръката си и то имало пръчка. Това изплашило много мечето и то побягнало към къщи.
Разказало всичко на майка си и тя му казала: - Синко, не трябва да те е страх. Отиди отново, но този път като видиш съществото му се усмихни.
Послушало съвета на майка си, малкото мече се върнало при езерото и направило каквото му е заръчала. За негова изненада, Той - този, който живеел в езетото му отвърнал също с усмивка.
Мечето се успокоило и напълнило кошничката си с плодове. По пътя си обратно видяло маймунката. - Не се ли изплаши? - рекла му тя.
- Не, защото той изобщо не е страшен - отвърнало мечето. - Даже станахме приятели. Просто трябва да му се усмихнеш и той ще ти отвърне със същото.
Отишли двамата приятели до езерото и маймунката последвала примера на мечето. Така те научили, че е много лесно да намериш нови приятели, ако се усмихваш.