Имало едно време един заек, който постоянно се смеел на костенурката, че била прекалено бавна. - Аз съм най-бързият бегач в цялата гора! И ако се състезаваме, аз ще завърша първи, а ти последна.
Костенурката обаче се съгласила на предизвикателството му и казала: - Ти може да си най-бързия, но аз ще те бия с постоянство!
Още на следващия ден определили мястото и разстоянието и се разделили.
Заекът бил много напред вече в състезанието като видял пред себе си леха със зеле. Решил, че костенурката няма да успее да го стигне и се спрял да похапне малко.
След като си хапнал, погледнал назад и видял, че костенурката дори и половината път не е минала. Тъй като се бил изморил вече, а и храната му дошла в повече, решил да полегне край едно дърво и да поспи.
Заспал той дълбоко и сънувал как печели състезанието. Минало се време и слънцето вече започнало да залязва, когато заекът се събудил и видял, че костенурката е вече на няколко стъпки от финалната линия.
Затичал се той да я догони, ала стигнал точно като прекосявала линията и костенурката го победила. - Понякога не най-бързият печели състезанието - казала му тя.