Палчо

Имало едно време един мъж и една жена, чието единствено желание било да имат дете, ала все не им се раждало. Една вечер, докато стояли на верандата, видели падаща звезда и жената рекла: - Пожелавам си да ни се роди дете. Независимо колко малко ще бъде то.

Минали седем месеца и желанието им се сбъднало - дете, не по-голямо от палец им се родило. Заради това, че било толкова малко, решили да го кръстят Палчо. Палчо пораствал и ставал все по умен и схватлив, ала си останал все така малък. Родителите му го обичали много и постоянно се грижели да не му се случи нещо.

Един ден, момчето казало на баща си: - Вече съм достатъчно голям да помагам със задълженията, както другите деца правят. Моля те, татко, позволи ми утре да дойда с теб на работа и да водя коня по пътя. Може да не съм достатъчно голям да го държа за юздите, ала мога да седна в ухото му и да го направлявам.

Баща му се съгласил, защото знаел, че синът му е умен и ще се справи с работата с лекота. Палчо седнал в ухото на коня и започнал да го напътства за пътя, ала не след дълго срещнали двама непознати мъже. Те били много учудени кой говори на коня, докато не видяли малкото момче в ухото на коня.

- Господи! - извикали двамата непознати, които никога не били виждали толкова малко момче до сега, - Къде са родителите ти, защо си сам в гората? - попитали Палчо, а той посочил към баща си, който вървял отзад. - Добър ден, господине. - казали те на бащата - Имаме страхотни новини за вас. Ще ви дадем колкото пари и злато искате, ако се съгласите да ни дадете сина си. Ние ще го вземем с нас на изложби и ще забогатеем, тъй като никой не е виждал толкова малко момче.

- Синът ми нито е шут, нито е за продан - отвърнал бащата ядосано. Ала Палчо скочил на рамото на баща си и му рекъл: - Слушай, татко, не винаги ще можеш да работиш толкова много колкото сега. Ала ако ме пуснеш с тези господа и вземеш парите, които ти предлагат, ти и майка най-накрая ще живеете добър и щастлив живот. Обещавам да се върна скоро. Бащата винаги се вслушвал в това, което момчето казвало и решил да го пусне да пробва. Палчо седнал на ръба на шапката на един от мъжете и потеглили.

Вървяли, вървяли и по едно време огладняли, те спрели по пътя да обядват. Палчо използвал веднага предоставената му възможност и се шмугнал в една миша дупка. Мъжете се мъчели с часове да го накарат да излезе, ала безуспешно. Той само им викал отвътре: - Продължавайте без мен, господа. И тъй като започнало да се стъмва, те нямали друг избор, освен да го оставят и да продължат пътя си.

Когато се уверил, че ги няма вече, Палчо изчезнал от дупката и започнал да търси място, където да пренощува. Докато си вървял се натъкнал на черупка от охлюв и се мушнал в нея. Точно се унасял в сладък сън, когато чул гласове да казват: - Как ще оберем точно къщата на пастора? Палчо усетил веднага, че това са крадци и решил, че трябва да измисли начин да спре обира.

- Добър вечер, господа - поздравил ги Палчо, ала те не можели да го видят. - Проследете гласа ми и ще ме откриете. - започнал да насочва крадците - Ще ви помогна с обира, защото съм толкова малък, че никой няма да ме види. Първоначално, мъжете не могли да повярват на очите си, но момчето било свикнало на тези реакции и не обърнало внимание, а продължило с плана си: - Аз ще отида в къщата и ще изнеса всичко, ако ме вземете с вас - убеждавал ги дълго, ала накрая се съгласили и тръгнали към къщата на пастора.

Когато се озовал вътре, Палчо започнал нарочно да вдига прекалено много шум. - Бъди по-тих! - извикали му крадците отвън, но той се престорил, че не ги е разбрал. - Какво искате? Всичко ли? - извикал той отвътре, което събудило една от слугите. Тя излезнала и изплашила крадците, но не видяла Палчо, който най-накрая заспал спокойно в сламата.

На сутринта, Палчо се събудил от една крава, която ядяла от сламата, много близо до мястото, където той спял. Било обаче твърде късно да се измъкне и в следващата секунда тя го глътнала. - Помощ! Помощ! Заседнал съм в стомаха на кравата! - започнал да вика отчаяно, надявайки се някой да го чуе.

Точно в този момент, пасторът минавал и чул гласа, излизащ от кравата. Помислил си той, че някакъв зъл дух е обвзел горкото животно и веднага наредил да го убият, за да го спасят от мъките му.

Стомахът бил изхвърлен на боклука с Палчо вътре и той трябвало да намери своя път навън. Почти успял да излезе, когато гладен вълк се задал насреща и изял стомаха на един дъх. - Ох, господи - изплакал Палчо, ала не се отчаял, а напротив - измислил как вълкът даже ще му помогне и ще го заведе до вкъщи. - Зная къща, не далеч от тук, пълна с шунка и бекон и всякакви деликатеси - започнал да говори той на вълка.

Вълкът, който все още бил гладен, много се зарадвал на идеята и последвал напътствията на Палчо. Когато стигнали в дома, момчето обяснило на вълка как да стигне до кухнята, където звярът започнал да разкъсва парче шунка. Бащата на Палчо чул шума, взел брадвата си и казал на жена си: - Стой тук и не мърдай. Ще го разкъсам на парчета! Но точно като замахнал към животното, чул познат глас, идващ от стомаха му: - Татко, аз съм в стомаха на вълка, бъди внимателен да не ме убиеш.

Бащата убил животното, разрязал му стомаха и освободил момчето. - Скъпото ми момче! Обещавам повече никога да не се разделяме, дори и за всичките богатства на света! Дали му чисти дрехи и храна и семейството живело дълго и щастливо заедно.