Аладин и вълшебната лампа

Живяла едно време една бедна вдовица със своя син - Аладин. Един ден, когато момчето си играело на улицата, до него неочаквано се приближил някакъв скитник и се представил: - Аз съм Мустафа и търся сина на брат си - Аладин. Същата вечер, тайнственият чичо дошъл с голяма кошница, пълна с най-различни закуски и напитки. Домакинята го посрещнала любезно и цяла вечер гостът разправял надълго и нашироко за своите необикновени пътешествия по Индия, Арабия, Персия, Египет и Африка. По време на разговора той полюбопитствал да узнае как живее братовото му семейство и изявил желание да вземе Аладин под своя закрила и да го направи търговец. Зарадвала се бедната майка и с просълзени от благодарност очи уверила госта си, че синът й ще оправдае положените за него грижи.

Аладин събрал багажа си и тръгнал с чичо си на път. Унесени в разговор, Аладин и чичо му стигнали неусетно до една долина, оградена с високи скали. Стигнали до една пещера, на която входът бил прекалено малък за Мустафа, за да може да премине, затова наредил на Аладин да влезе. А той, бил малко придвирчив за намеренията на тайнствения си чичо и не искал да рискува живота си за непознат. - Защо бягаш от късмета си? - извикал ядосан чародеят. - В тая пещера се крият грамадни съкровища. Ако влезеш ще станеш господар на несметни богатства, а всичко, което искам в замяна е една стара лампа. Тези думи поблазнили любопитството на момчето и то влезнало в пещерата.

Като влязъл, Аладин не могъл да повярва на очите си! Пещерата била пълна със скъпоценности, точно както му бил казал чичо му и той започнал да пълни джобовете си с колкото злато може да побере. Също така намерил и златен пръстен, който веднага сложил на пръста си. Най-накрая видял и ръждивата лампа, която Мустафа искал, сложил я и нея в джоба си и се върнал при входа на подземието като извикал високо: - Чичо, помогни ми да изляза. - Ей сега - обадил се магьосникът, - но преди това дай ми лампата, да не ти пречи.

Все още не вярващ на намеренията на Мустафа и усетил, че може да вземе лампата и да го остави вътре, той отвърнал: - Ще ти я дам, като изляза! Мустафа толкова се разгневил, че изрекъл няколко заклинания, плочата закрила входа на подземието, а Аладин останал заклещен вътре.

Останал сам в тъмната и студена пещера, Аладин изплакал: - И всичко заради една глупава лампа, която дори не е златна! - и започнал да я търка от прахта. В този момент пещерата се изпълнила с бели кълбета дим, из които се появил един грозен дух. - Аз съм роб на тая лампа - извикал духът - и изпълнявам три желания на нейния притежател! Но те предупреждавам - бъди внимателен какво си пожелаваш. - Заведи ме вкъщи! - извикал Аладин без да се замисли.

И в този момент, момчето се озовало в къщата при майка си, която едва не припаднала като го видяла да се появява от нищото. Той й разказал за своите премеждия - за лъжливия чичо, за пещерата, за богатството. Докато разказвал, потъркал пръстена на ръката си и втори дух се появил от нищото. - Господарю, аз съм роб на тоя пръстен и ще ти изпълня две желания! Бъди внимателен какво си пожелаваш! - Това е лесно! Дай ни толкова злато и скъпоценни камъни, че да имаме за цял живот! Че и за след това. - казал Аладин

В този момент старата им къща изчезнала и на нейно място се извисил огромен палат. Аладин и майка му стояли в една от многото стаи, облечени в кашмир и коприна. И живяли дълго и щастливо докато…

Един ден, докато си вървял из града, Аладин видял невероятно красива девойка. Тя била дъщерята на султана - Ясмин, която също много го харесвала. Няколко дни по-късно, Аладин отишъл в двореца, където живеел султанът.

- Искам да се оженя за твоята дъщеря Ясмин! - казал уверено Аладин. Вместо да се ядоса, обаче, султанът му рекъл: - Трябва да имаш палат поне колкото моя, за да имаш смелостта да искаш ръката на дъщеря ми! - Ще имам такъв палат до утре! - казал смело Аладин и същата вечер, когато бил сам потъркал вълшебната лампа и наредил на духа второто си желание - Искам до утре да имам палат - голям, колкото на султана!

Палатът бил там на следващата сутрин и султанът нямал друг избор, освен да даде дъщеря си на Аладин. След смъртта му, Аладин и Ясмин управлявали заедно кралството и всички били щастливи и живеели добре. Новините, за успехът на Аладин, подразнили много Мустафа. Той мислил денонощно план как да си отмъсти и да си върне лампата.

Един ден, причакал Аладин да излезне от палата и извикал под прозореца на Ясмин с колкото глас може: - Нови лампи за стари лампи! Само днес в града! - и хора започнали да се струпват около него. Скоро, забелязал и принцесата между тях. Тя решила да замени старата лампа на Аладин, която той обичал толкова много и държал до легото си.

В минутата, в която я получил, Мустафа я разтъркал и духът се показал. Той му наредил да отведе него, Ясмин и замъка колкото може по-далеч, така че Аладин никога да не ги намери.

Аладин се върнал същата вечер и що да види - нямало и следа нито от красивата кралица, нито от палата му. Той търсил три дни и три нощи и накрая потъркал магическия си пръстен. Когато се появил духът от пръстена му наредил своето второ желание - да го закара при Ясмин.

Точно като изрекъл тези думи, и се озовал в стаята на Ясмин. - Скъпи мой! Знаех си, че ще ме откриеш - изплакала тя и го прегърнала.

Но, вместо да избягат, измислили план, с който да измамят Мустафа и да се подсигурят, че той повече никога няма да им стори зло. Аладин се скрил в палата, а Ясмин отишла при измамника. - Не мисля, че мъжът ми някога ще ме открие - изплакала тя, - затова ще се съглася да стана твоя жена!

Мустафа бил на седмното небе и решил да отпразнува успеха си вечерта като се напил от щастие. След като заспал, Ясмин грабнала лампата и я занесла на Аладин.

Те я потъркали и пожелали на духа да ги върне на старото място. В секундата, в която го изрекли, се озовали в града си, и всичко било по старо му. Всичко, с изключение на Мустафа. Аладин пожелал и последното си желание от духа на пръстена - да превърне Мустафа в жаба, за да не ги притеснява никога повече. След като не им останали никакви желания повече, те върнали лампата и пръстена в пещерата и заживели дълъг и щастлив живот.