Златната гъска

Имало един баща с трима сина. Най-малкият се казвал Глупчо и всички го гледали отвисоко и му се подигравали.

Решил веднъж големият син да отиде в гората, да насече дърва. Преди да тръгне, майка му му дала чудесна топла питка и шише вино, за да не е жаден и гладен.

Щом навлязъл в гората, срещнало го едно старо джудже, поздравило го с „Добра среща“ и рекло: - Дай да хапна от питката и да пийна глътка вино, много съм гладен и жаден. Но умният син отвърнал: - Ако ти дам от питката и виното, за мене няма да остане нищо. Върви си по пътя! Оставил човечето и продължил по пътя си.

Като започнал да сече едно дърво, обаче, ударил накриво и брадвата се забила в ръката му, трябвало да се върне у дома, за да го превържат. Така джуджето си отмъстило.

После в гората отишъл средният син. Майка му дала и на него питката и шише вино.

Старото човече се появило отново и го помолило да хапне от питката и да пийне глътка вино. Но средният син казал: - Ако дам на тебе, трябва да лиша себе си. Я си върви по пътя! - и продължил напред.

Наказанието не закъсняло: след няколко удара по дървото брадвата отскочила и така ударила средния син по единия крак, че трябвало да се прибере вкъщи, преди дори да изяде питката и да изпие виното си.

Тогава Глупчо казал: - Татко, пусни веднъж и мене в гората да насека дърва! Бащата отвърнал: - Твоите братя си изпатиха лошо. Остави тая работа, не е за тебе! Но Глупчо не спрял да го моли и накрая бащата рекъл: - Хайде, върви! Дано като си изпатиш, да поумнееш. Дала му майка му една питка, замесена с вода и опечена в пепелта, и шише вкиснала бира.

Като навлязъл в гората, срещнало го джуджето, поздравило го и рекло: - Дай да хапна от твоята питка и да пийна глътка бира, защото много съм гладен и жаден. Глупчо отвърнал: - Моята питка е печена в пепел и бирата е прокиснала, но ако нямаш нищо против, да седнем и да хапнем. Седнали на земята, но щом Глупчо извадил питката, тя се превърнала в чудесни милинки, а прокисналата бира - в чисто вино. Хапнали и пийнали, а после човечето казало: - Ти имаш добро сърце и с гордост отделяш от своето за чужди, затова ще те даря с щастие. Отсечи онова старо дърво и ще намериш нещо в корените му. - Изрекло човечето тия думи и си отишло.

Запътил се Глупчо към дървото, отсякъл го и видял в корените му една гъска с пера от чисто злато. Той я извадил, взел я със себе си и отишъл в една страноприемница да пренощува.

Собственикът на страноприемницата имал три дъщери като видели гъската и пожелали да узнаят каква е тази чудновата птица. Много им се искало да си отскубнат по едно златно перо. Голямата си рекла: „Все ще намеря случай да си отскубна едно перо“. И когато веднъж Глупчо излязъл, тя хванала гъската за крилото, но пръстите й се заплели за него и не могла да го отлепи. Скоро отишла и втората, но щом се допряла до сестра си, залепнала за нея. Накрая дошла и третата - тръгнала към тях, но щом се допряла до сестра си, залепнала за нея. И така трите по неволя прекарали нощта при гъската.

На другата сутрин Глупчо взел гъската под мишница, тръгнал си и нехаел за трите залепнали моми, които били принудени да тичат след него ту наляво, ту надясно. Насред полето ги срещнал попът, видял ги наредени като на шествие и викнал: - Не ви ли е срам, безобразници такива? Прилично ли е да тичате след момъка из полето? - изрекъл това и уловил малката сестра за ръката, за да я дръпне, но щом се допрял до нея, също залепнал и затичал заедно с тях. След малко по пътя се задал клисарят и видял попа да върви по петите на момите. Почудил се клисарят и викнал: - Дядо попе, къде си тръгнал? Не забравяй, че днес имаме кръщение! Спуснал се към него и го хванал за ръкава, но също залепнал.

Тичали така петимата един зад друг и скоро видели на полето двама селяни с мотики. Попът им подвикнал и ги помолил да го откъснат заедно с клисаря. Но щом селяните се допрели до клисаря, залепнали и те. Сега зад Глупчо с гъската тичали седмина.

Накрая стигнали в един град, където царската дъщеря била толкова тъжна, че никой не успял да я разсмее. Ето защо царят издал закон, че онзи, който я разсмее, ще се ожени за нея. Чул това Глупчо и се явил с гъската и цялата свита пред принцесата. Като видяла тия седем души да тичат непрекъснато един за друг, тя се разсмяла гръмогласно и просто не могла вече да спре.

Поискал я Глупчо за жена, но царят не го харесал, почнал да възразява и да го усуква и накрая му казал, че трябва най-напред да му даде човек, който може да изпие цяла изба вино.

Глупчо си спомнил за джуджето и отишъл в гората на мястото, където отсякъл дървото. Видял там един човек, който седял с печално лице. Попитал го Глупчо какво толкова тежи на сърцето му и човекът отговорил: - Мъчи ме страшна жажда и не мога да я утоля. - Аз ще ти помогна - рекъл Глупчо. - Ела с мене и ще пиеш до насита. Завел го в избата на царя и човекът се нахвърлил на големите бъчви - пил, пил, пил, докато го заболял коремът. И преди още да залезе слънцето, изпил цялата изба.

Поискал Глупчо повторно принцесата, но царят се ядосал, че дъщеря му ще бъде отведена от такъв неугледен момък, когото всички наричали Глупчо, и поставил ново условие: пожелал кораб, който да върви както по море, така и по суша. - Пристигнеш ли тук на него - рекъл той, - веднага ще ти дам дъщеря си за жена. Като навлязъл в гората, срещнало го джуджето, поздравило го и рекло: - Пих и ядох за тебе, сега ще ти дам и такъв кораб. Правя всичко това, защото ти беше милосърден към мене. И му дал кораб, който можел да върви и по море и по суша.

И щом го видял, царят не можел вече да му откаже дъщеря си. Вдигнали голяма сватба, а след смъртта на царя, Глупчо наследил цялото царството и живял дълги години честито с красивата кралица.