wordpress-seo
domain was triggered too early. This is usually an indicator for some code in the plugin or theme running too early. Translations should be loaded at the init
action or later. Please see Debugging in WordPress for more information. (This message was added in version 6.7.0.) in /mnt/websites/var-www-html/taleswithgigi.com/wp-includes/functions.php on line 6114Живяла едно време една бедна вдовица със своя син - Аладин. Един ден, когато момчето си играело на улицата, до него неочаквано се приближил някакъв скитник и се представил: - Аз съм Мустафа и търся сина на брат си - Аладин. Същата вечер, тайнственият чичо дошъл с голяма кошница, пълна с най-различни закуски и напитки. Домакинята го посрещнала любезно и цяла вечер гостът разправял надълго и нашироко за своите необикновени пътешествия по Индия, Арабия, Персия, Египет и Африка. По време на разговора той полюбопитствал да узнае как живее братовото му семейство и изявил желание да вземе Аладин под своя закрила и да го направи търговец. Зарадвала се бедната майка и с просълзени от благодарност очи уверила госта си, че синът й ще оправдае положените за него грижи.
Аладин събрал багажа си и тръгнал с чичо си на път. Унесени в разговор, Аладин и чичо му стигнали неусетно до една долина, оградена с високи скали. Стигнали до една пещера, на която входът бил прекалено малък за Мустафа, за да може да премине, затова наредил на Аладин да влезе. А той, бил малко придвирчив за намеренията на тайнствения си чичо и не искал да рискува живота си за непознат. - Защо бягаш от късмета си? - извикал ядосан чародеят. - В тая пещера се крият грамадни съкровища. Ако влезеш ще станеш господар на несметни богатства, а всичко, което искам в замяна е една стара лампа. Тези думи поблазнили любопитството на момчето и то влезнало в пещерата.
Като влязъл, Аладин не могъл да повярва на очите си! Пещерата била пълна със скъпоценности, точно както му бил казал чичо му и той започнал да пълни джобовете си с колкото злато може да побере. Също така намерил и златен пръстен, който веднага сложил на пръста си. Най-накрая видял и ръждивата лампа, която Мустафа искал, сложил я и нея в джоба си и се върнал при входа на подземието като извикал високо: - Чичо, помогни ми да изляза. - Ей сега - обадил се магьосникът, - но преди това дай ми лампата, да не ти пречи.
Все още не вярващ на намеренията на Мустафа и усетил, че може да вземе лампата и да го остави вътре, той отвърнал: - Ще ти я дам, като изляза! Мустафа толкова се разгневил, че изрекъл няколко заклинания, плочата закрила входа на подземието, а Аладин останал заклещен вътре.
Останал сам в тъмната и студена пещера, Аладин изплакал: - И всичко заради една глупава лампа, която дори не е златна! - и започнал да я търка от прахта. В този момент пещерата се изпълнила с бели кълбета дим, из които се появил един грозен дух. - Аз съм роб на тая лампа - извикал духът - и изпълнявам три желания на нейния притежател! Но те предупреждавам - бъди внимателен какво си пожелаваш. - Заведи ме вкъщи! - извикал Аладин без да се замисли.
И в този момент, момчето се озовало в къщата при майка си, която едва не припаднала като го видяла да се появява от нищото. Той й разказал за своите премеждия - за лъжливия чичо, за пещерата, за богатството. Докато разказвал, потъркал пръстена на ръката си и втори дух се появил от нищото. - Господарю, аз съм роб на тоя пръстен и ще ти изпълня две желания! Бъди внимателен какво си пожелаваш! - Това е лесно! Дай ни толкова злато и скъпоценни камъни, че да имаме за цял живот! Че и за след това. - казал Аладин
В този момент старата им къща изчезнала и на нейно място се извисил огромен палат. Аладин и майка му стояли в една от многото стаи, облечени в кашмир и коприна. И живяли дълго и щастливо докато…
Един ден, докато си вървял из града, Аладин видял невероятно красива девойка. Тя била дъщерята на султана - Ясмин, която също много го харесвала. Няколко дни по-късно, Аладин отишъл в двореца, където живеел султанът.
- Искам да се оженя за твоята дъщеря Ясмин! - казал уверено Аладин. Вместо да се ядоса, обаче, султанът му рекъл: - Трябва да имаш палат поне колкото моя, за да имаш смелостта да искаш ръката на дъщеря ми! - Ще имам такъв палат до утре! - казал смело Аладин и същата вечер, когато бил сам потъркал вълшебната лампа и наредил на духа второто си желание - Искам до утре да имам палат - голям, колкото на султана!
Палатът бил там на следващата сутрин и султанът нямал друг избор, освен да даде дъщеря си на Аладин. След смъртта му, Аладин и Ясмин управлявали заедно кралството и всички били щастливи и живеели добре. Новините, за успехът на Аладин, подразнили много Мустафа. Той мислил денонощно план как да си отмъсти и да си върне лампата.
Един ден, причакал Аладин да излезне от палата и извикал под прозореца на Ясмин с колкото глас може: - Нови лампи за стари лампи! Само днес в града! - и хора започнали да се струпват около него. Скоро, забелязал и принцесата между тях. Тя решила да замени старата лампа на Аладин, която той обичал толкова много и държал до легото си.
В минутата, в която я получил, Мустафа я разтъркал и духът се показал. Той му наредил да отведе него, Ясмин и замъка колкото може по-далеч, така че Аладин никога да не ги намери.
Аладин се върнал същата вечер и що да види - нямало и следа нито от красивата кралица, нито от палата му. Той търсил три дни и три нощи и накрая потъркал магическия си пръстен. Когато се появил духът от пръстена му наредил своето второ желание - да го закара при Ясмин.
Точно като изрекъл тези думи, и се озовал в стаята на Ясмин. - Скъпи мой! Знаех си, че ще ме откриеш - изплакала тя и го прегърнала.
Но, вместо да избягат, измислили план, с който да измамят Мустафа и да се подсигурят, че той повече никога няма да им стори зло. Аладин се скрил в палата, а Ясмин отишла при измамника. - Не мисля, че мъжът ми някога ще ме открие - изплакала тя, - затова ще се съглася да стана твоя жена!
Мустафа бил на седмното небе и решил да отпразнува успеха си вечерта като се напил от щастие. След като заспал, Ясмин грабнала лампата и я занесла на Аладин.
Те я потъркали и пожелали на духа да ги върне на старото място. В секундата, в която го изрекли, се озовали в града си, и всичко било по старо му. Всичко, с изключение на Мустафа. Аладин пожелал и последното си желание от духа на пръстена - да превърне Мустафа в жаба, за да не ги притеснява никога повече. След като не им останали никакви желания повече, те върнали лампата и пръстена в пещерата и заживели дълъг и щастлив живот.