Умницата Грета

Имало едно време готвачка на име Грета. Веднъж господарят й рекъл: - Грета, довечера ще имам гост. Опечи тези хубави пилета! - и й подал торба, пълна с дивеч. - Ще опека, господарю - отвърнала Грета.

Заклала тя пилетата, попарила ги, оскубала ги, и привечер ги сложила да се опекат. Почнали пилетата да се зачервяват и да омекват, но гостът все още го нямало. Въртяла се из кухнята, понамазала пилетата с масло и зачакала.

Запечените пилета ухаели много приятно, но Грета помислила, че може нещо да не им достига и трябва да се опитат. Понатиснала ги с пръст, после го облизала и рекла: - Чудесни пилета. Едното крилце ще прегори, по-добре ще бъде да го изям. Отрязала тя, изяла го и много й се усладило. Като го изяла, сетила се, че трябва да откъсне и второто крилце, за да не забележи господарят, че нещо не е в ред.

След като изяла двете крилца, отишла пак до прозореца и надникнала навън, но не видяла господаря. „Кой знае дали изобщо ще дойдат! Сигурно са се отбили някъде“ - помислила тя. После си рекла: - Карай, Грета! Едното вече е наядено. По-добре да изям всички крилца, за да не се осъмнят.

- Няма причина за тревога, те няма как да разберат за липсващите крила. След като се успокоила, взела едно от бутчетата, за да провери дали е опечено добре. Но то така й се усладило, че не могла да се сдържи и опитала още едно.

Едно по едно, Грета изяла всичките осем бутчета и започнала да се притеснява, че господарят й може да разбере.

Тя извадила всички пилета от фурната и миризмата на печено така я съблазнявала, че тя решила да изяде едното. Така или иначе, и без него пак нямало предостатъчно за гостите!

Изяла го набързо, ала уви - то не я заситило и тя изяла и второто. Не след дълго и четирите пилета ги нямало. - О, не, какво сторих! Вечерята трябва да бъде сервирана след час, а аз изядох всичко! - изплакала тя.

В този момент се почукало на вратата на кухнята. Отвън стоял. непознат скитник, търсещ пътя към съседното село.

Умницата Грета веднага й дошла на ум идея. Казала му: - Слушай, човече. Тръгни оттук, ала бягай колкото нозете ти могат, защото господарят ми като види непознати им реже ушите. Като чул това, непознатият тръгнал да тича с колкото сила има.

Грета изтичала при господаря си и му разказала как непознат влезнал в кухнята, откраднал всичките пилета и побягнал с тях към другото село.

Господарят се затичал подир скитника и крещял: - Дай поне едно! Дай поне едно! Искал да каже на скитника да остави поне едно пиле. Но непознатият мъж помислил, че трябва да се прости поне с едното си ухо и бягал така, като че ли му парело под краката, само и само да запази двете си уши.