Имало едно време една малка мишка, която си играела в гората. Не щеш ли, улисана в игра не осъзнала, че вдига много шум и събудила лъва.
- Как смееш да ме събуждаш? - изревал царят на животните. И като казал това вдигнал лапата си и затиснал с нея мишката така, че да не може да мръдне. - Моля те, пощади ме - извикало отчаяното мишле - Ако ме пуснеш, и аз ще ти направя добро.
Лъвът само се изсмял и казал: - Ти? Да помогнеш на мен? Ха-Ха-Ха. Та ти си толкова малък, как би могъл да ми помогнеш? - ала помислил още малко и казал - Добре, ще те пусна! И без това какво да правя с толкова малко животно.
Минало се време и лъвът се разхождал един ден в гората, когато изведнъж попаднал в капан.
Мъчил се дълго да се освободи, ала колкото повече се опитвал, толкова повече се заклещвал.
За късмет мишката минавала оттам по това време и видяла царят на животните да лежи безпомощен и оплетен в капана.
Зарадвала се тя, че най-после ще има възможност да върне услугата на лъва и се затичала да го спасява като загризала въжетата с острите си зъби.
- Аз мислих, че няма да опра до твоята помощ никога, ала не бях прав. - казал лъва на мишката, след като бил освободен. И така огромният лъв и малката мишка станали добри приятели.