Белоснежка и Червенорозка

Живяла някога бедна вдовица в малка уединена къща. Пред къщата имало градина, в която растели два розови храста - на единия цъфтели бели, а на другия - червени рози. Вдовицата имала две дъщери, едната от които се казвала Белоснежка, а другата - Червенорозка. И двете били тъй приветливи и добри, тъй работливи и послушни, че като тях нямало в целия свят. Само че Белоснежка била по-нежна и по-кротка от Червенорозка.

Двете сестри толкова се обичали, че когато излизали заедно, винаги се държали за ръце. Белоснежка казвала: - Няма да се разделяме. Червенорозка отговаряла: - Докато сме живи.

А майка им добавяла: - Не забравяйте, че винаги трябва да се грижите една за друга и да си помагате. Каквото има едната, трябва да го дели с другата.

През лятотo, за дома се грижела Червенорозка: всяка сутрин, докато майка им още спяла, тя слагала до леглото й букет цветя, в който имало и по една роза от двата храста.

През зимата пък, Белоснежка запалвала огъня и окачвала котела на веригата над огнището. Вечер, когато снежинките тихо се сипели от небето, майката казвала: - Сложи резето на вратата, Белоснежке! После сядали край огнището, майка им си слагала очилата и започвала да чете от една дебела книга, а двете момичета слушали и предели. До тях на земята се сгушвало агънце. Една вечер, когато седели край огнището, някой почукал на вратата. - Отвори веднага, Червенорозке! - казала майката - Сигурно някой странник търси подслон. Червенорозка станала, дръпнала резето като мислела, че е някой закъснял пътник.

Но, на вратата се показал не човек, а голям мечок. Червенорозка извикала от уплах и побягнала назад, а Белоснежка се скрила зад леглото на майка си. Ала мечокът проговорил с човешки глас: - Не се плашете, няма да ви причиня зло! Премръзнал съм и искам да се стопля.

- Легни край огъня, Мечо - казала майката, - но внимавай да не си подпалиш кожуха! - После извикала: - Белоснежке, Червенорозке, излезте! Мечокът няма да ви направи нищо лошо! Като почувствал топлината от огъня, мечокът се отпуснал и заспал, както и всички в къщата.

Когато се съмнало, момичетата пуснали мечока навън. Той побягнал тромаво през снега и изчезнал в гората. От този ден нататък идвал всяка вечер в един и същи час, лягал край огнището и позволявал на децата да си играят с него. Те толкова свикнали с него, че вечер не слагали резето на вратата, защото чакали своя приятел да дойде. Дошла пролетта и всичко навън се раззеленило. Един ден, мечокът казал на Белоснежка: - Време е да тръгвам и през цялото лято няма да идвам.

- И къде ще отидеш, мили Мечо? - попитала Белоснежка. - Трябва да се прибера в гората, за да пазя съкровищата си от злите джуджета. През зимата, когато земята е скована от студ, те стоят кротко под земята, защото не могат да си пробият път нагоре. Но сега, слънцето затопли и размекна земята, те ще я разровят, ще излязат на повърхността и ще започнат да грабят всичко каквото могат. После ще го занесат в пещерите си и вече ще бъде много трудно да се намери.

Белоснежка се натъжила много от раздялата. Ала когато дръпнала резето и отворила врата, мечокът се проврял през нея, закачил се за куката на вратата и леко разпрал козината си. На Белоснежка й се сторило, че отдолу проблеснало злато, но не била много сигурна, а и мечокът бързо изчезнал зад дърветата.

След известно време майката изпратила двете момичета в гората да съберат дърва. Там, децата минали покрай едно голямо дърво, което било повалено на земята, а до дънера в тревата нещо подскачало насам-натам, но те не могли да разберат какво е. Приближили се и видели едно джудже със съсухрено лице и дълга, снежнобяла брада. Краят на брадата му бил прещипан в една цепнатина на дървото и малкото човече подскачало като кученце на връвчица и не могло да се отскубне.

То изблещило червените си искрящи очи срещу момичетата и изпискало: - Какво стоите? Не можете ли да дойдете и да ми помогнете? - Какво те е сполетяло, дребосъче? - попитала Червенорозка. - Брей, че сте любопитни! - отговорило джуджето. - Исках да разцепя дървото, за да си насека трески за огъня. Стига сте любопитствали, а ми помогнете!

Тогава момичетата започнали да теглят брадата с всички сили, но не могли да я измъкнат. - Ще отида да доведа хора - казала Червенорозка. - Да не сте полудели? - изкрещяло джуджето. - Сега пък ще викате хора! И вие двете сте ми вече много, не ви ли идва нещо по-свястно на ума?

- Имай малко търпение - казала Белоснежка, - ще измислим нещо. Тя извадила от джоба си ножичка и отрязала края на брадата. Щом се освободило, джуджето издърпало една торба със злато, скрита между корените на дървото, и замърморило: - Глупачки такива, отрязаха края на хубавата ми брада, с която толкова се гордеех! Дяволите да ви вземат! После метнало торбата на гърба си и хукнало, без дори да погледне момичетата.

След няколко дни, Белоснежка и Червенорозка отишли да ловят риба. Когато наближили потока, видели нещо, което подскачало на брега и то сякаш имало намерение да се гмурне във водата. Изтичали на брега и веднага познали джуджето. То било седнало на брега и хвърлило въдицата си във водата, но за беда вятърът уплел брадата му около връвта на въдицата. Една риба клъвнала стръвта, ала клетото създание нямало сили да я изтегли на брега. Тогава рибата започнала да го тегли към водата. То се хващало за всеки стрък трева и всяка тръстика, но всичко било напразно - само подскачало безпомощно и всеки миг щяло да падне в потока.

Хванали джуджето, помъчили се да освободят брадата му, но не успели, защото тя била здраво оплетена във връвта. Нямало какво да се прави - те извадили ножичката и отрязали брадата.

- На какво прилича това, жаби такива, да ме обезобразите така? Не стига, че ми подкастрихте брадата отдолу, а ми отрязвате най-хубавата част от нея! Как ще се покажа сега пред близките си? После измъкнало една торба с бисери, скрити в тръстиката, и без да каже дума, повлякло я и изчезнало зад един камък.

Случило се така, че скоро след това майката изпратила двете момичета в града да купят конци, игли, шнурчета и панделки. Пътят минавал през пусто поле, по което тук-там стърчали огромни камъни. Изведнъж момичетата видели във въздуха голям орел, който се виел бавно, спускал се все по-ниско и по-ниско и накрая кацнал на един камък, недалеч от тях. Веднага след това чули жален писък.

Изтичали ужасени, видели, че орелът е сграбчил техния стар познайник джуджето и всеки миг щял да го отнесе. И понеже Белоснежка и Червенорозка били състрадателни, хванали малкото човече и така упорито се борили с орела, че накрая той пуснал плячката си. След като се посъвзело от голямата уплаха, джуджето им се скарало с кресливия си глас: - Не можахте ли да бъдете малко по-внимателни с мен? Толкова силно дърпахте тънката ми дрешка, че цялата я скъсахте! Ама че сте непохватни! После взело една торба със скъпоценни камъни и се мушнало в пещерата. Момичетата били свикнали с неговата неблагодарност и продължили пътя си.

На връщане от града, като минавали през пустото поле, изненадали джуджето, което било изсипало скъпоценните камъни, без да помисли, че някой може да мине оттам в този късен час. Залязващото слънце озарявало блестящите камъни, които така сияели, че момичетата се спрели, за да им се полюбуват. - Какво стоите и зяпате? - извикало джуджето и от гняв сивото му лице станало червено като божур. Злото джудже щяло да продължи да крещи, но...

В този миг се чуло страшно ръмжене и от гората се появил голям мечок. Джуджето скочило, но не успяло да избяга и да се скрие в пещерата, защото мечокът бил вече много близо. И в безмерния си страх то викнало: - Моля те, Мечо, пощади ме, ще ти дам всичките си съкровища! Виж тези прекрасни камъни! Подари ми живота! Какво ще разбереш от такова дребно, мършаво човече като мен? Няма дори да ме усетиш между зъбите си! По-добре вземи тези лоши момичета. Те са крехки и тлъсти като млади пъдпъдъци. Изяж тях! Но мечокът не обърнал внимание на думите му, а вместо това посегнал и така го цапнал с лапата си, че то се проснало на земята. Момичетата избягали от страх, но мечокът викнал след тях: - Белоснежке, Червенорозке, не се страхувайте, почакайте, ще дойда с вас!

Те познали гласа на своя приятел мечока и спрели. Но щом дошъл при тях, изведнъж мечата козина паднала от него. Пред тях застанал красив принц, целият облечен в злато. - Аз съм царски син - казал той. - Злото джудже ме омагьоса, открадна съкровищата ми и ме превърна в свирепа мечка. Сега то получи наказанието си, което заслужаваше.

Белоснежка се омъжила за принца, а Червенорозка станала съпруга на брат му. А големите съкровища, които джуджето било струпало в пещерата си, разделили помежду си. Майката на двете сестри живяла дълги години щастлива край децата си. Тя взела със себе си и двата розови храста, посадила ги пред прозореца и всяка година на тях цъфтели прекрасни бели и червени рози.