В един прекрасен слънчев ден, премряла от глад лисица минала покрай едно лозе, отрупано с огромни гроздове.
Узрели, едри зърна изглеждали толкова апетитни и вкусни, че стомахът на лисицата съвсем се свил от желанието й да ги вкуси.
- Страхотно грозде! - казала си тя - Сега с един скок ще си откъсна от него и ще утоля глада си.
Лисицата подскочила, но гроздовете били толкова на високо, че не успяла да докосне никой от тях. Решила да се засили и да пробва отново, ала пак не успяла да достигне гроздето.
Опитала се още няколко пъти, но пак не могла. Накрая толкова се изморила от скачането, че и да искала не можела повече.
Ядосала се лисицата, ала нямало какво да стори. Затова само навирила нос и рекла: - Това грозде е кисело! Изобщо не си струва да му обръщам внимание. - и продължила по пътя си. Не искаме ли да постигнем нещо - ще намерим причина, искаме ли - ще намерим начин.