През един летен ден на полето скакалецът си лежал на тревата и си пеел за удоволствие. Край него минала мравка, носейки огромен товар от житно зърно, което носела към мравуняка си.
- Ох, мравке! Защо не дойдеш да си поприказваме, да поседнеш, вместо да се тормозиш в това хубаво време?“ - запитал щурецът.
- Трупам си храна за зимата – отвърнала мравката – и ти препоръчвам и ти да направиш същото.
"Защо да се безпокоя за зимата? - казал скакалецът - сега има толкова много храна!" Но мравката отишла по пътя си и продължила да се труди.
Като дошла зимата, скакалецът отишъл при мравката, умиращ от глад, и казал: - Мравке, хайде да ми дадеш малко храна, защото умирам от глад, а в замяна аз ще ти посвиря на цигулка.
- Цяло лято се трудих, докато ти се забавляваше и ми се смееше - отвърнала мравката. - Затова аз сега имам пълен стомах, а ти не.