Имало едно време една баба и един дядо. Те живеели прост и щастлив живот в своята малка, селска къщичка. Един ден, жената решила да направи сладка питка на мъжа си, за да има какво да ядат.
Тя замесила брашно, масло, яйца и мед в една купа и разточила внимателно тестото. Оформила своята питка като човече като му сложила стафиди за очи и ядки за копчета.
След това я мушнала в печката, за да се пече.
Скоро, замирисало толкова вкусно и жената видяла, че питката е готова. Тръгнала да я вади от фурната и за нейна изненада, тя оживяла и скочила от тавата. - Не ме яжте! - извикало тестеното човече и скочило през прозореца.
Жената и мъжа се затичали след него: - Спри! Спри! - викали те подир питката, ала тя била по-бърза от тях.
- Бягайте, бягайте колкото бързо искате! Не можете да ме хванете, аз съм медената питка - изсмяла се тя подире им и продължила да бяга.
По пътя си срещнали едно прасе. То се опитало да захапе питката, ала тя била по-бърза и му избягала.
- Бягайте, бягайте колкото бързо искате! Не можете да ме хванете, аз съм медената питка - изсмяла се тя подире им и продължила да бяга.
Прасето се включило в преследването и сега тримата с бабата и дядото тичали подир медената питка. Но тя винаги успявала да ги задмине.
По-нататък ги пресрещнала крава. - Спри, - ивикала тя - искам да те изям! Но тестеното човече отново било по-бързо и я задминало с лекота. - Бягайте, бягайте колкото бързо искате! Не можете да ме хванете, аз съм медената питка - изсмяла се тя подире им и продължила да бяга.
Не след дълго видяли и един кон. - Спри малко човече! Искам да те изям! - казал конят, но питката надминала и него. - Бягайте, бягайте колкото бързо искате! Не можете да ме хванете, аз съм медената питка - изсмяла се тя подире им и продължила да бяга.
Конят се присъединил към бабата, дядото, прасето и кравата, ама никой от тях не можел дори да се доближи до медената питка.
А тя тичала и се смеела, докато не видяла, че наближават брега на реката. “О, не, сега ще успеят да ме хванат и изядат. Само, ако можех да преплувам от другата страна на реката” - помислила си тя.
Изведнъж, една лисица се приближила до нея и й казала: - Нека ти помогна! Скочи на гърба ми и аз ще те пренеса до другия бряг на реката.
Медената питка нямала друг избор освен да се довери. Тя скочила на гърба на лисицата и заедно прескочили реката.
В мига, в който стъпили на отсрещния бряг, медената питка благодарила на лисицата. Ала секунда по-късно, лисицата отворила голямата си уста и погълнала тестеното човече цяло.