wordpress-seo
domain was triggered too early. This is usually an indicator for some code in the plugin or theme running too early. Translations should be loaded at the init
action or later. Please see Debugging in WordPress for more information. (This message was added in version 6.7.0.) in /mnt/websites/var-www-html/taleswithgigi.com/wp-includes/functions.php on line 6114Имало едно време една баба и един дядо. Те живеели прост и щастлив живот в своята малка, селска къщичка. Един ден, жената решила да направи сладка питка на мъжа си, за да има какво да ядат.
Тя замесила брашно, масло, яйца и мед в една купа и разточила внимателно тестото. Оформила своята питка като човече като му сложила стафиди за очи и ядки за копчета.
След това я мушнала в печката, за да се пече.
Скоро, замирисало толкова вкусно и жената видяла, че питката е готова. Тръгнала да я вади от фурната и за нейна изненада, тя оживяла и скочила от тавата. - Не ме яжте! - извикало тестеното човече и скочило през прозореца.
Жената и мъжа се затичали след него: - Спри! Спри! - викали те подир питката, ала тя била по-бърза от тях.
- Бягайте, бягайте колкото бързо искате! Не можете да ме хванете, аз съм медената питка - изсмяла се тя подире им и продължила да бяга.
По пътя си срещнали едно прасе. То се опитало да захапе питката, ала тя била по-бърза и му избягала.
- Бягайте, бягайте колкото бързо искате! Не можете да ме хванете, аз съм медената питка - изсмяла се тя подире им и продължила да бяга.
Прасето се включило в преследването и сега тримата с бабата и дядото тичали подир медената питка. Но тя винаги успявала да ги задмине.
По-нататък ги пресрещнала крава. - Спри, - ивикала тя - искам да те изям! Но тестеното човече отново било по-бързо и я задминало с лекота. - Бягайте, бягайте колкото бързо искате! Не можете да ме хванете, аз съм медената питка - изсмяла се тя подире им и продължила да бяга.
Не след дълго видяли и един кон. - Спри малко човече! Искам да те изям! - казал конят, но питката надминала и него. - Бягайте, бягайте колкото бързо искате! Не можете да ме хванете, аз съм медената питка - изсмяла се тя подире им и продължила да бяга.
Конят се присъединил към бабата, дядото, прасето и кравата, ама никой от тях не можел дори да се доближи до медената питка.
А тя тичала и се смеела, докато не видяла, че наближават брега на реката. “О, не, сега ще успеят да ме хванат и изядат. Само, ако можех да преплувам от другата страна на реката” - помислила си тя.
Изведнъж, една лисица се приближила до нея и й казала: - Нека ти помогна! Скочи на гърба ми и аз ще те пренеса до другия бряг на реката.
Медената питка нямала друг избор освен да се довери. Тя скочила на гърба на лисицата и заедно прескочили реката.
В мига, в който стъпили на отсрещния бряг, медената питка благодарила на лисицата. Ала секунда по-късно, лисицата отворила голямата си уста и погълнала тестеното човече цяло.