Language:
Гледайте приказката във YouTube
Гледайте всички приказки в мобилното ни приложение
- Над 50 от любимите ви приказки и басни
- Запознайте се с ДжиДжи – папагалчето, което знае всички приказки
- Красиви илюстрации и професионален дублаж
- Открийте поуката от всяка история и научете ценни уроци за живота
- Играйте забавни игри с приказни герои
- Без банери, реклами или каквото и да е неподходящо съдържание
- Чудесно помагало за тези, които се учат да четат
Прочетете приказката
Един цар имал три дъщери, една от друга по-хубави. Царят много ги обичал и един ден решил да тества колко много те го обичат.
Събрал ги и попитал всяка една от тях: - Деца, колко ме обичате?
- Обичам те колкото златото, тате! - рекла най-голямата мома. - Чудесно! - отвърнал кралят.
- Обичам те като мед, тате, и като безценни камъни - казала средната мома. - Прекрасно - отвърнал кралят доволно и се усмихнал.
Дошъл редът на най- малката и тя казала: - Аз, тате, те обичам колкото солта! - Колкото солта ли? - извикал царят.
- Ти никак не ме обичаш. Жалко за грижите, които сме полагали да те отгледаме до тоя ред. Ти не си моя щерка, да се махаш от тук и не ща нито да те чуя, нито да те видя вече. Вън, защото не ми трябваш!
Момичето избягало и се скрило дълбоко в гората. Вървяла, вървяла, ала скоро се изморила, седнала на един камък и заплакала. Царският син от съседно кралство минавал наблизо като чул риданията на девойката. Като приближил да я види бил омагьосан от красотата й и се влюбил в нея. Взел я с него в кралството си и скоро й предложил да се оженят.
- Ще се оженя за теб само ако поканиш баща ми на сватбата. - А къде е баща ти? - Той ме прогони от двореца, защото не го обичам достатъчно. Тогава момичето му разказало всичко.Принцът разбрал, че тя най-много е обичала баща си, ама баща й бил глупав и лаком за богатство човек и затова я е изгонил.
- Не се притеснявай, любима. Ще му изпратя покана и ще се погрижа да научи урока си. - отвърнал принцът и собственоръчно занесъл поканата в съседното кралство.
Направили голяма сватба. Поканили много гости, не забравили и бащата на невестата. Принцът наредил да дадат на моминия баща ядене без сол. Като започнали да ядат, царят хапнал веднъж, намръщил се, погледнал софрата - паниците и лъжиците били от чисто злато и нашарени с безценни камъни. Гозбите наглед една от друга по-хубави, ама все полети отгоре с мед, не може да се сложат в уста, как да ядеш печена кокошка с мед! - Къде се е чуло и видяло да се яде злато и сребро, безценни камъни, печена кокошка да се залива с мед? Без сол нищо не е сладко за ядене. Сол дай, съседе, сол дай, че да се оправи работата! - рекъл царят.
Изведнъж, приближил се някой с качулка и му казал: - Заповядайте, Ваше Величество! Надявам се сега храната ви да има по-добър вкус. Кралят разпознал веднага гласа.
Махнал качулката и кралят видял най-малката си дъщеря пред себе си. Царят разбрал, че на този свят не може да се живее без сол. Щом няма сол, няма и живот, а целият народ си живее сиромашки, без злато, без сребро и без безценни камъни, някои хора през живота си не са слагали в устата си капка мед и пак са здрави и читави. Сетил се тогава царят кой го обичал най-много и оставил царството си на най-малката си щерка.