Снежната кралица

Имало едно време един магьосник. Той бил направил едно огледало, което имало това свойство, че всичко хубаво и добро, огледано в него, се изгубвало, а грозното и лошото изпъквало и се виждало още по-лошо, отколкото било в действителност. Един ден, огледалото се изпуснало от ръцете му и се счупило на милиони малки частици.

Близо до мястото, където се разбило живеели две деца - Кай и Герда. Те не били братче и сестриче, но се обичали много и играели заедно по цял ден.

Веднъж, докато си играели сред снега, Кай извика: - Ох, нещо ми влезе в окото и ме бодна в сърцето! Момичето се хвърлило на шията му и той замига, ала в очите му не можело да се види нищо. - Струва ми се, че излезе - рекъл Кай.

Но той се излъгал. В окото му било попаднало едно от мъничките късчета на дяволското огледало, в което, както си спомняте, всичко добро и хубаво изглеждало нищожно и безобразно, а лошото и грозното се отразявало още по-ярко. Също такова късче било попаднало и в сърцето на бедния Кай и то се превърнало скоро в парче лед. Сега игрите му станали съвсем други. Пък и той сам се променил и престанал да играе с Герда.

Един ден, Кай дошъл с големи ръкавици на ръцете и с шейна на гърба си. Той прошепнал на ухото на Герда: „Аз взех позволение да отида на големия площад, дето играят другите деца“ - и излязъл навън. На големия площад най-смелите момчета често привързвали шейните си за селските шейни и така се пързаляли много надалеч. По едно време се появила голяма бяла шейна. В нея седял човек, загърнат в бял кожух и с бяла кожена шапка на главата.

Шейната обиколила два пъти площада и спряла пред него. Кай се качил и в миг мистериозният човек се превърнал в жена и шейната потеглила, преди той да има възможност да извика.

Това била Снежната кралица - висока, стройна и с ослепително бяла кожа. Кожухът и шапката й били целите от сняг. Тя била хубава, много хубава. По-прекрасно лице от нейното Кай никога не бил виждал. Сега тя не изглеждала направена от лед, както по-рано, в неговите очи тя била съвършена и той не чувствал вече страх.

Кай погледнал нагоре към широкото небе. В същия миг Снежната кралица полетяла с него високо, на най-далечния черен облак. Наоколо фучала и свирила буря, като че пеела странни песни. Снежната царица и Кай летяли над гори и езера, над морета и земи.

Приятелите на Кай се притеснили много като не успели да намерят своя приятел на пързалката. Отишли при родителите му да попитат дали случайно не се е прибирал по-рано, ала и те не го били виждали. Знаейки колко добри приятели са с Герда, родителите на Кай отишли да попитат и нея.

Тя решила да отиде да го потърси на реката, където по принцип играели. Качила се в лодката си и започнала да вика името на Кай с надеждата той да й отговори.

Най-сетне доплава до една вишнева градина, където имаше малка къщичка с чудни сини и червени прозорци и сламен покрив. От нея излязла една стара жена. - Ах ти, бедно момиче! - казала й тя. - Как си попаднало в такава голяма и бърза река и как си дошло толкова далеч? И Герда й разказала всичко, а жената слушала и клатила глава. Когато момичето свършило разказа си, я запитала дали не е виждала малкия Кай, тя отвърнала, че той не е минавал оттук, но навярно скоро ще мине и затуй Герда не трябва да тъжи.

После завела Герда в своя цветарник. Ах, колко хубаво било там и какво чудно ухание се носило наоколо! Там имало всякакви цветя, от всички годишни времена. - Моите цветя са не просто красиви, но и всяко едно от тях може да ти каже своята история. Защо не ги попиташ за приятеля си? - казала жената. И Герда започнала да пита всяко цвете дали знае какво се е случило с нейния Кай, ала нито едно нямало отговор и тя си тръгнала от къщата отчаяна.

Като не знаела нито какво се е случило с Кай, нито дори на къде да тръгне, Герда седнала под едно дърво и горчиво заплакала. И тя плакала и плакала, докато един гарван не кацнал на клона над нея. - Защо плачеш, момиче? - попитал я той с човешки глас. - Плача, защото не знам къде е приятеля ми. - отвърнала Герда и му разказала какво се е случило. - Ти виждал ли си го? - Кого? - попитал гарванът. - Кай! - казала нетърпеливо Герда.

- О, да, видях едно момче, което много прилича на описанието на този Кай в двореца. Беше преди няколко месеца, когато принцесата реши да се жени и въпреки, че имаше много кандидати, нито един не успя да спечели сърцето й. Докато един ден, момче с дълги коси и нови, скърцащи ботуши не се появи в палата. Той не бе заслепен от златото и богатствата и бе умен и находчив. Принцесата много го хареса и се ожениха още на следващия ден. Сега живеят заедно в палата.

- Да, това трябва да е Кай! Той излезе с новите си ботуши онзи ден на площада. Моля те, заведи ме до палата, искам да се уверя, че това е той. И така Герда и гарванът тръгнаха към царския палат.

Когато влезнали в спалнята, където принцесата и новият принц спяли, Герда се приближила нервно до леглото и видяла, че спящият принц имал същата коса като на Кай. Ала като се обърнал в съня си, Герда успяла да види лицето му.

Тя въздъхнала от успокоение като видяла, че спящият момък не е Кай. Но колкото била щастлива, толкова била и нещастна, защото все още не бе намерила приятеля си.

Докато се лутала в гората, Герда срещнала една разбойничка и еленът й. Те помислили, че се е изгубила, ала тя им разказала историята си и еленът рекъл: - Аз видях твоя приятел. Снежната кралица го взе - видях ги да летят в шейната й към Лапландия, където винаги е студено и… аз мога да те заведа там, ако искаш?” - Да, моля те! - извикала Герда от радост и за първи път от много време почувствала надежда, че ще открие Кай.

Докато се лутала в гората, Герда срещнала една разбойничка и еленът й. Те помислили, че се е изгубила, ала тя им разказала историята си и еленът рекъл: - Аз видях твоя приятел. Снежната кралица го взе - видях ги да летят в шейната й към Лапландия, където винаги е студено и… аз мога да те заведа там, ако искаш?” - Да, моля те! - извикала Герда от радост и за първи път от много време почувствала надежда, че ще открие Кай.

Вътре било толкова топло, че домакинята била почти гола. Тя помогнала на Герда да свали палтото си и приготвила трапезата, за да нагости измръзналите си гости. Докато вечеряли, Герда разказвала своята история и попитала жената, дали знае нещо за Кай. - Да, мило момиче. Твоят приятел е на около сто километра от тук и живее в замъка на Снежната кралица, точно както еленът ти е казал. А сега поспи, за да имаш сили утре да продължиш пътя си.

Герда била толкова уморена вече, тъй като почти не била мигнала предната вечер. След като заспала, жената, която също така била и магьосница, казала на елена: - Има малък проблем - заради парчетата стъкло в очите и сърцето на Кай, той мисли, че замъкът на Снежната кралица е най-доброто място за него. - Но как тя ще се пребори сама със Снежната кралица? Не можеш ли да й направиш някакво оръжие? - попитал еленът.

- Не мога да й дам повече сила от това, което тя самата притежава. Ала това не е малко - не виждаш ли как всички животни й сторват път и я следят навсякъде? Нейната сила лежи в сърцето й, тя не бива да разбира за това. Утре ще тръгнете и ще вървите, докато не сте на два километра от замъка на Снежната кралица. Ще я оставиш до големия храст с червените цветя. Оттам, тя трябва да продължи сама.

На сутринта, жената помогнала на Герда да се качи на елена и той запрепускал, с колкото сила има. Когато достигнали уречения храст, еленът я целунал по челото, пожелал и успех и тръгнал наобратно. Герда тичала и тичала в снега, докато не стигнала портите на замъка.

Стените му били направени от сняг, прозорците от лед, а буйните ветрове бяха изрязали вратите. Имало повече от сто зали, всички осветени от силно северно сияние. Никой друг, освен Кай и Снежната кралица не живеели вътре.

Герда влезнала в голямата зала, където най-после намерила Кай. Той бил съвсем посинял и дори почернял от студ. Но не забелязал това, Снежната кралица го била направила нечувствителен към студа, пък и самото му сърце се бе превърнало в леден къс. Той местил от едно място на друго остри и плоски късове лед, редил ги по най-различен начин, като че ли се опитвал да изпише нещо с тях.

Герда се хвърлила на шията му, притиснала го силно и извикала: - Кай, миличък Кай! Най-сетне те намерих! Но Кай не се помръднал и продължил да седи все така неподвижен и вцепенен от студ. Тогава Герда заплакала. Топлите й сълзи покапали по гърдите му, проникнали в сърцето му и размразили ледената му обвивка. В следващия момент, ледените късове се наредили и изписали думата ВЕЧНОСТ - това била задача, която Снежната кралица му поставила, за да го пусне на свобода, но той не успявал, заради кристала в окото си.

Сега, след като бил вече освободен двамата напуснали двореца и потеглили обратно към къщи. По пътя си минали през магьосницата да й благодарят за подслона, през разбойничката, да благодарят на елена; през палата на принцесата и дори през къщичката на възрастната жена с цветята. След като благодарили на всички за помощта, помахали им за сбогом и очите им се напълнили със сълзи от щастие. Най-накрая се прибрали у дома и заживяли дълго и щастливо заедно.