Language:
Гледайте приказката във YouTube
Гледайте всички приказки в мобилното ни приложение
- Над 50 от любимите ви приказки и басни
- Запознайте се с ДжиДжи – папагалчето, което знае всички приказки
- Красиви илюстрации и професионален дублаж
- Открийте поуката от всяка история и научете ценни уроци за живота
- Играйте забавни игри с приказни герои
- Без банери, реклами или каквото и да е неподходящо съдържание
- Чудесно помагало за тези, които се учат да четат
Прочетете приказката
На едно открито място, цял залян от слънчева светлина, се издигал стар чифликчийски дом, обграден с дълбоки канали. Там именно лежала в гнездото си младата патица и мътила патенца. Тя лежала вече толкова отдавна, че просто й бе дотегнало да чака. Най-сетне яйцата започнали да се чупят едно по едно. - Пип! Пип! - изпискало и последното патенце и изскочило из яйцето. Ала само колко голямо и грозно било то!
То било толкова игриво и весело и все се включвало в игрите на братчетата и сестрите си, но изглеждало никой не искал да си играе с него.
Малкото патенце не можело да разбере защо е така и с какво е различно от останалите, докато не видяло един ден отражението си във водата. - Аз съм толкова грозно! Затова никой не иска да си играе с мен! - изплакало то и решило да напусне дома си.
Тръгнало то само да странства по света. По пътя си срещнало жена, която го приютила и нахранила. Но за беда нейната зла котка се отнасяла с него много зле, затова то избягало от там.
Дошла зимата и горкото животинче осъзнало, че няма да оцелее само без покрив на студа. За щастие, срещнал го непознат човек, който му предложил подслон и храна.
Мъжът се отнасял добре с патенцето, но децата му винаги тичали и скачали, което го плашило много. И така решило и от там да избяга.
Накрая, дошла пролетта и патето било толкова щастливо, че ще може да плува отново във водата. Един ден, както си плувало, що да види, пред себе си в реката - красив лебед.
Но тогава патенцето се сетило, че то е много грозно и лебедът най-вероятно ще му се присмее или няма да му обърне никакво внимание. Мисълта толкова го натъжила, че навело глава към водата и що да види - нямало и следа от грозното му изражение. За една зима грозното патенце било пораснало и се превърнало в снежен лебед.
Тогава размахало криле, изпънало стройната си шия и извика, замаяно от радост: - Такова щастие не съм сънувал, дори когато бях още грозно патенце! И патенцето полетяло, спусна се във водата и заплувало срещу великолепня лебед. Скоро се оженили и заживяли дълъг и щастлив живот.