Един ден, Вълчо хапвал риба за обяд, когато една голяма кост заседнала в гърлото му.
Мъчил се, мъчил се да я извади, ала неуспешно и тръгнал да търси помощ.
Първо, срещнал Мецана: - Ще направя всичко, само ме избави от мъката ми - изплакал Вълчо. Ала мечешката лапа била прекалено голяма и не могла да му помогне.
Тогава Вълчо казал на приятелката си лисицата: - Моля те, Лисано, избави ме от тая болка и в замяна ще ти дам каквото поискаш. Отворил той уста, ала костта била заседнала прекалено навътре и Лисана не могла да я достигне с късата си лапичка.
Накрая, Вълчо срещнал щъркела и му рекъл: - Щъркеле, приятелю, ще ти дам каквото си пожелаеш, само ми помогни да изкарам костта, заседнала в гърлото ми.
Щъркелът накарал вълка да отвори устата си колкото може по-широко и бързо изкарал костта с клюна си.
Сетне казал: - Помогнах ти, а сега трябва да изпълниш обещанието.
Ала вълкът само се засмял и рекъл: - Ти сложи главата си в устата на вълк и си още жив. Това е най- големият подарък, който може да получиш! И каква е поуката? Когато човек е в беда - обещава много. Ала отмине ли бедата - бързо забравя. Помнете направеното добро.