Спящата красавица

Имало едно време един цар и една царица, които от много време искали да имат дете, но все не им се раждало. Един ден, чудото най-после се случило и царицата родила момиче. Младата принцеса била толкова красива, че царят от радост не можел да си намери място.

В нейна чест за кръщенето й организирали голямо празненство. Всички седем орисници пристигнали в кралството, за да дадат своите дарове на малкото ангелче и да й пожелаят своите желания. Тъй като били специални гости, кралят наредил да им приготвят на всяка по едно златно ковчеже, в което имало нож, вилица и лъжица - всички изработени от чисто злато и украсени с чисти диаманти и рубини.

Докато гостите се радвали на угощението, вратата се отворила с трясък. Била стара и прегърбена фея, носеща черни одежди. Царят веднага поръчал да й донесат златна посуда, но нямал за нея ковчеже, тъй като бил поръчал само седем.

Старата орисница много се обидила и казала, че не я уважават достатъчно и решила да прокълне малката принцеса. За щастие до нея стояла млада и добра орисница, която усетила намеренията й и се скрила зад завесите.

Всички орисници станали от масата и се наредили да отправят своите пожелания на детето. Най-младата пожелала принцесата да бъде най-красива, заклинанието на следващата било да има добра и щедра душа, а третата - да прави всичко с лекота. Четвъртата й пожелала да танцува леко и грациозно като лебед, петата - да пее с глас като на славей, а шестата - да свири на музикални инструменти с лекота.

Дошъл редът и на старата орисница, която се навела над детето и рекла: - Нека царската дъщеря да се убоде на вретено и да умре! - след това се засмяла ехидно.

В този момент, седмата орисница, която се била скрила зад завесите излезнала и извикала: - Успокойте се всички! Принцесата няма да умре, а ще изпадне в дълбок и дълъг сън, който ще трае сто години. И когато те минат, само целувка от истинска любов ще може да я избави.

За да защити дъщеря си, царят заповядал да се унищожат всички вретена в царството.

Минали се петнадесет години и нищо не се случило. Но един ден, младата принцеса се разхождала из двореца, когато забелязала нещо много интересно. В една малка стаичка стояла възрастна жена и въртяла своето вретено. - Какво правите, госпожо? - попитала принцесата - Въртя, ваша чест! Може да пробвате и вие ако искате. - отговорила жената

Но в момента, в който момичето хванало вретеното, острият му край се забил в пръста й и тя паднала на земята. Възрастната жена извикала за помощ и веднага се стекли хора й да помагат. Един пръснал вода на лицето й; друг отпуснал малко роклята й, да не би да й пречи да диша; трети масажирал ръцете й, но въпреки всичко, принцесата стояла неподвижна на земята.

Дошло време и кралят наредил да положат принцесата на меко легло, обсипана от злато и сребро. Тя спала, и спала, но красотата й останала непокътната и изглеждала като ангел.

Съобщили на орисницата какво се е случило и тя побързала да стигне до кралството.

Като пристигнала и видяла какво е станало, мисълта, че след сто години принцесата ще се събуди, заобиколена от непознати, я изплашила. Затова, тя приспала всички в кралството в дълбок сън - гледачки, икономи, стражи и дори малкото кученце на момичето.

Кралят и кралицата изтрили сълзите си, целунали детето си по челото и наредили никой да не се допуска в кралството. За по-малко от петнадесет минути цялият замък бил покрит с дебели храсти и бодлива тел и никой нямал смелостта да прекрачи прага му.

Годините си минавали и кралят и кралицата се споминали. Кралството потънало в тишина и спокойствие, а принцесата продължавала своя непробуден сън. Един ден, сто години по-късно, млад принц минал през гората, когато изведнъж забелязал нещо, което до сега не бил виждал - през дърветата се извисявала висока кула. Попитал случайно минаващ човек дали знае какво има там, а той му отговорил: Не съм сигурен, ваше величество, но помня баща ми ми е разказвал история за най-красивата принцеса на света, която била прокълната да спи непробудно в продължение на сто години. Само целувка от истинска любов може да я избави.

Смелият принц решил да провери дали легендата е вярна и тръгнал през гората към светещата кула. Дълго се борил с високите храсти и острата тел и забелязал, че веднага след като минел, храстите се затваряли след него. Това го уплашило, но любопитството му било прекалено силно, и продължил пътя си.

Принцът най-накрая стигнал до замъка и бил шокиран да види спящи хора навсякъде. Съдейки по облеклото им, изглеждали все едно са там от век!

Дори това не било в състояние да го откаже и започнал да претърсва стаите, докато накрая не стигнал до върха на кулата, където намерил спящата принцеса. Принцът се доближил до леглото и я целунал. В този момент, девойката се събудила и му се усмихнала: - Чаках те да дойдеш! Какво ти отне толкова дълго време?

В този момент и всички останали се събудили и продължили работата си, все едно нищо не се е случило. Организирали огромно пиршество, на което имало изобилие от вкусни блюда и вина, и били поканени всички от кралството. Смелият принц се оженил за красивата принцеса и живяли дълго и щастливо.